Дяволското пръскало, разположено по северните склонове на връх Ботев, официално е най-високият измерен водопад в България с внушителните 202,5 метра. Тези данни са резултат от мащабната работа на Регистъра на водопадите в България, чиято основна мисия е да систематизира и верифицира информацията за стотици водопади в страната чрез съвременни и точни методи за измерване.
Според планинския водач Момчил Цветанов, голяма част от популярните данни за българските водопади се приемат за достоверни от десетилетия, без да е ясно как и кога първоначално са били изчислени. Един от фрапантните примери е водопадът Скакавица в Рила, за който традиционно се твърди, че е висок 70 метра, въпреки че липсват надеждни източници, потвърждаващи тези числа. Подобна е ситуацията и при Самодивското пръскало край Девин – дълго време се е смятало, че е висок 70 метра и е разделен на два скока, но последните прецизни измервания сочат едва 40,3 метра.
Когато става въпрос за най-високия водопад у нас, общественото мнение обикновено сочи Райското пръскало или Врачанска Скакля. Научните данни обаче категорично поставят Дяволското пръскало на първото място. Момчил Цветанов отбелязва с разочарование, че след като дори най-високият водопад в страната остава непознат за широката публика, какво остава за останалите природни феномени.
Регистърът на водопадите е създаден именно поради нуждата от точни данни. Базата съдържа информация за височина, местоположение, геоложки произход и други ключови характеристики, като в проекта участват експерти от различни научни дисциплини. Според доц. Ахинора Балтакова, геоморфолог в СУ „Св. Климент Охридски“, не всяка река с долина образува водопад – за целта са нужни прагове в релефа, а за водопад се приема участък със среден минимален наклон от около 30 градуса.
Изследователите използват специализирана геодезическа методика с лазерни далекомери. Доц. Борислав Александров, ръководител на проекта, пояснява, че съвременните технологии позволяват прецизно измерване на дистанцията и наклона, като всяка проверка се документира подробно. Учените изследват и геологията на районите – например доц. Елеонора Балканска проучва пукнатините в скалите край Самодивското пръскало, които са оформили стръмните откоси.
Изненади се появиха и при Бачковския водопад, който е от акумулативен тип и отлага калциев карбонат, образувайки бигор. Измерванията там са били трудни заради водните пръски, но резултатите показват височина между 18 и 19 метра – значително повече от досега приеманите 10 метра. Климатологът Христо Попов подчертава, че събираната информация е изключително ценна, тъй като много от тези обекти се намират в райони с оскъдни метеорологични наблюдения. Амбицията на екипа е да разшири базата данни, като направи всички открития публично достъпни онлайн.
Източник: plovdiv24.bg
