Народните представители взеха единодушно решение да оставят заплатите си на нивата от март, като основното възнаграждение остава 4236 евро. Този ход обаче отприщи сериозен спор относно това дали мярката наистина носи икономии за държавната хазна, предвид факта, че към базовата сума се прибавят множество допълнителни плащания. В ефира на „Твоят ден“ по NOVA NEWS математикът проф. Михаил Константинов и Диана Ефтимова от Института за развитие на публичната среда обсъдиха каква е реалната сума, която влиза в джобовете на депутатите, и защо е нужен по-строг контрол.
Проф. Константинов е категоричен, че официалната заплата не показва цялата картина. Той обясни, че към сумата от 4,2 хиляди евро се прибавят две трети допълнителни средства, с което възнаграждението набъбва до около 7 хиляди евро. Ако се включат и останалите плащания, общата сума, която един народен представител получава, достига внушителните 10 хиляди евро.
„Промяната на тези числа има предимно морален характер и не оказва реално влияние върху държавния бюджет“, заяви експертът. Той добави, че по-същественият въпрос е качеството на работата в парламента. Според него, когато се приема законодателен брак, който се налага да бъде поправян многократно, всяко заплащане се оказва твърде високо.
Диана Ефтимова от своя страна отбеляза, че логиката зад обвързването на депутатските заплати със средното възнаграждение в обществения сектор е ясна. Тъй като депутатите работят за благото на обществото и повишаването на доходите на гражданите, техните заплати следват същата тенденция. Тя подчерта, че допълнителните средства, предназначени за външни консултанти и експертизи, не трябва да остават „безотчетни“ и е необходимо да се въведат ясни правила за тяхното изразходване.
В заключение експертите призоваха обществото да бъде по-взискателно към качеството на законодателната дейност. Ефтимова настоя за повече прозрачност и стриктно спазване на правилата от страна на самите депутати. Проф. Константинов добави, че ако възнагражденията ни съответстват на 70-80% от средните в Европа, това е приемливо, но всяко надхвърляне на този праг създава усещане за несправедлив дисбаланс.
Източник: dnesplus.bg
