Българските домакинства отделят най-големия дял от своите средства за покриване на базови нужди, като най-сериозният разход е храната. Това става ясно от най-актуалните данни, публикувани от Евростат.
През миналата година в България около 22,3% от семейните бюджети са отишли за хранителни продукти, докато средният процент за Европейския съюз е 16,3%. Макар че България официално остава страната с най-ниското ценово равнище на потребителските стоки в ЕС — само 63% от средното за съюза — ниските доходи принуждават хората да отделят непропорционално голяма част от парите си за основно потребление. Общо 46,5% от всички разходи на българите се поглъщат от храна, жилищни сметки и транспорт.
За сравнение, в страни като Ирландия, Люксембург, Германия и Дания делът на бюджета за храна варира само между 8 и 11%. Поради тази разлика, 10-процентно поскъпване на хранитете увеличава общите разходи на едно германско семейство с около 1%, докато за българско домакинство това означава удар от близо 3% от целия месечен разполагаем доход, което прави инфлацията много по-болезнена у нас.
В периода между януари 2024 и януари 2025 г. делът на разходите за храна при българските семейства се е увеличил с 0,4 процентни пункта. В повечето останали държави членки този дял е останал непроменен или дори е намалял за сметка на други категории разходи.
Средно за Европейския съюз през миналата година най-силно са поскъпнали застрахователните и финансовите услуги, с 5,3%. В сектора на комуникациите е отчетен най-ниският темп на промяна, като цените са спаднали с 1,7%, след подобен спад от 1,6% през предходната година. Тези промени са довели до размествания в структурата на европейските разходи: средствата за отдих, спорт и култура са се увеличили с 1,2 процентни пункта, тези за ресторанти и хотели — с 0,3 пункта, а за образование — с 0,1 пункта.
Разходите за жилище заемат средно 14,9% от бюджетите на европейците, докато в България този дял е 9,9%. Една от основните причини за това е високото ниво на собственост на жилищата, тъй като в тази категория се включват и наемите. Допълнителен фактор е частичното субсидиране на цените на електроенергията, парното и водата в нашата страна.
Транспортът има почти еднаква тежест за бюджетите в България и в ЕС — съответно 14,3% и 14,7%. У нас този дял леко се е понижил спрямо предходната година за сметка на храната, въпреки че цените на горивата и транспортните услуги са поскъпнали в абсолютна стойност.
Именно този огромен дял на храната в бюджета обяснява защо поскъпването на продуктите се усеща много по-тежко от българските домакинства, отколкото от гражданите в повечето други страни членки на ЕС.
Източник: dnesplus.bg
