Миналата година актьорът и фотограф Владо Карамазов, истински любимец на женската публика, представи своята изложба „На тяхно място“ в Националната галерия „Двореца“. Експозицията включваше 81 снимки, аудио- и видеоинсталации, както и автентични предмети от килиите в затвора Белене. Тогава Карамазов за първи път сподели историите на лишените от свобода, представяйки чрез обектива си затворници, които изтърпяват най-тежките присъди – до живот без право на помилване. След успеха на изложбата, престижното издателство Ghost публикува неговата фотографска книга „For the Grace of God“ на английски език.
Актьорът е живял в Белене и е успял да изгради приятелство с трима затворници, осъдени на доживотен затвор.
Наскоро британският всекидневник The Guardian посвети материал на проекта на българина. В него Карамазов разкрива любопитни подробности за преживяванията си сред лишените от свобода. Той споделя, че едно от най-големите му постижения е смелостта да се обърне към фотографията и да започне от нулата след 20 успешни години като актьор в киното, театъра и телевизията. Той е решил да напусне стария си живот, за да се гмурне в нов, който счита за по-интересен и където се сблъсква с истинското лице на живота.
„Като актьор бях интерпретатор, който пресъздава реалността. Имам много работа, но не харесвам хората в моя бранш и в момента намирам актьорството за скучно. Като фотограф обаче съм творец, който улавя и съхранява истинската реалност“, споделя той. Владо разказва, че за шест години е преминал през много етапи във фотографията, печелейки награди и реализирайки амбициозни проекти. Чрез тях той се опитва да отвори вратите на обществото към места, които то не иска да вижда или се страхува да опознае.
Затворът Белене, разположен в Северна България на границата с Румъния, е най-строго охраняваното съоръжение в страната. Тъй като се намира на остров, бягството е почти невъзможно, а там се държат най-бруталните престъпници с доживотни присъди за убийство. Карамазов разказва, че на острова има много бездомни котки, гълъби и комари. Затворниците са осиновили котенцата и са се грижили за тях, но в затвора това може да се превърне в трагедия – някои затворници убиват любимците си като форма на наказание или отмъщение. Към днешна дата това е забранено. Подобно е и със цветята – докато някои ги отглеждат като приятели в стаите си, други ги унищожават. Всичко, с което затворникът може да създаде емоционална връзка, е застрашено, тъй като част от наказанието им е пълната самота, без семейство или привързаност.
Това е паралелен свят със собствени правила, различен език и специфична икономика, където цигарите служат за валута. Карамазов е прекарал значително време в Белене, живеейки близо до затворниците и слушайки техните истории. Проектът му е започнал от любопитство към живота вътре, тъй като обществото няма представа как се живее там. Актьорът споделя, че е било трудно да получи разрешение за достъп до затвора за една година, за да може да снима хората лице в лице и без ограничения.
Разговорите му със затворниците разкриват, че корените на престъпленията често се крият в детството. Около 90% от тях са израснали в семейства без любов, в бедност или са били жертви на малтретиране. Според него това е проблем на цялото общество, а не само на тези хора. Повечето хора просто искат затворниците да изчезнат, но когато творбата му беше представена в София, много посетители плакаха, защото за първи път видяха затворниците като човешки същества. „Всички сме еднакви, но някои просто нямат възможност за добър живот“, заключава той.
В началото Карамазов е изпитвал страх от осъдените без право на условно освобождаване, мислейки, че те нямат какво да губят и могат да го убият без причина. Той дори е помолил директора да го предупреждава, когато такъв затворник е наблизо. Един ден обаче е прекарал деня с Милчо. Когато го попитал дали е срещал хора без право на условно освобождаване, Милчо се е засмял и го попитал как си представя те да изглеждат. Владо е отговорил, че не знае, може би са във вериги.
На следващия ден Милчо му разкрива истината: „Аз съм един от тях. Имам 26 години доживотен затвор без право на условно освобождаване“. Карамазов е бил изумен, тъй като не е очаквал човекът, с когото е прекарал два дни, да бъде убиец. Първите три месеца са били изключително трудни, изпълнени с кошмари. Въпреки ужасните истории, той не е искал да ги представя буквално във фотографиите си, а е предпочел да задава въпроси за началото на престъпния живот, без да съди. На въпроса дали можеш да си приятел с убиец, той отговаря категорично: „Да. Днес съм добър приятел с трима затворници, осъдени на доживот без право на условно освобождаване“.
Животът на Карамазов се е променил значително през последните две години именно заради това преживяване. Милчо му е разказал за трите си деца и как с едното си престъпление е разрушил цялото си семейство и света около себе си. Владо се е срещал с една от дъщерите му, която му е споделила, че е мразела баща си всеки ден в продължение на 15 години. В един момент обаче тя е осъзнала, че омразата е разрушителна за нея самата и е решила да му прости.
Когато Карамазов е споделил тази история на Милчо, затворникът се е разплакал, заявявайки, че това е най-важният момент в живота му. Той никога не е знаел за прошката на дъщеря си и е казал, че сега ще умре щастлив. Актьорът-фотограф признава, че винаги го привличат опасните територии и хора, и остава да се види какво ще бъде следващото му екстремно приключение.
Източник: hotarena.net
