В развитие на инициативата „Омбудсманът отблизо“, стартирана от обществения посредник инж. Борислав Стаматов на територията на община Пловдив, бяха получени още две експертни мнения. Целта е търсенето на конкретни решения за превенция на агресивното, рисковото и противообщественото поведение сред децата и младите хора, като този път становищата идват от психолога Милена Велинова и СУ „Черноризец Храбър“.
Двата документа разглеждат проблема от различни професионални гледни точки. Едното мнение се фокусира върху психологическата потребност на младите хора от принадлежност, признание и място в обществото, докато другото се базира на ежедневния опит на училището в работата с ученици, техните семейства и различните институции. Въпреки различните подходи, и двете становища подчертават едно ключово нещо: превенцията трябва да започва много преди да се случи тежък инцидент, а не след него.
Психологът Милена Велинова в своето становище насочва вниманието към един от най-сложните въпроси – какво всъщност стои зад агресивното поведение на младите. Според нея, агресивните прояви не трябва да се разглеждат единствено като нарушения, които изискват санкции. Зад тях често се крият неудовлетворени потребности, трудности в социалните отношения, чувство за отхвърляне, липса на признание или опит на младия човек да си намери място и значение в определена група. Особено внимание е обърнато на нуждата от принадлежност. Когато младежът не открие конструктивен начин да бъде забелязан и приет, конфликтните ситуации могат да се превърнат в място, където той търси това признание по негативен начин.
Оттук произтича и нуждата превенцията да не бъде насочена само към т.нар. „проблемни“ деца след като вече са проявили агресия, а да започне по-рано. Това става чрез изграждане на здрави отношения, подходяща среда и възможности, в които младите хора да получават признание и да изразяват себе си, без да е необходимо да доказват стойността си чрез агресия. В този процес важна роля играят възрастните – родители, учители, психолози, педагогически съветници, социални и младежки работници. Те трябва да могат да разпознават ранните сигнали за изолация, конфликти или натрупано напрежение, преди те да ескалират в тежко поведение.
Поставен е и въпросът за пространствата, в които младите могат да бъдат активни участници, а не просто обекти на контрол. Спортът, творчеството, общностните инициативи и възможностите за реално участие могат да дадат на младия човек чувство за отговорност и принадлежност. Така фокусът на превенцията се измества от въпроса как да спрем агресията към по-широкия въпрос за това каква среда можем да създадем, така че младежът да няма нужда да търси признание чрез агресивно поведение.
В становището на СУ „Черноризец Храбър“, представено от директора Елена Кисьова и училищния психолог Снежана Йотовска, акцентът е върху практическия опит и необходимостта от системна превенция, ранно разпознаване на рисковете и координирана реакция. Те предлагат изграждането или надграждането на единен междуинституционален механизъм, който да осигури ясен път от първия сигнал до конкретните действия: сигнал, професионална оценка, определяне на потребностите, подходяща подкрепа, включване на компетентните институции и проследяване на резултатите.
Според експертите от училището, при оценката не трябва да се гледа само отделното проявление, а цялостната съвкупност от рискови фактори, тяхната динамика, продължителност и конкретен контекст. Подчертава се, че психологическата подкрепа трябва да бъде достъпна преди настъпването на тежка криза. Сред приоритетните направления са управлението на гнева, разрешаването на конфликти без насилие, развитието на емпатия и отговорност, устойчивостта към натиска от връстници, превенцията на тормоза и употребата на психоактивни вещества, както и безопасното поведение в интернет.
Училището споделя и конкретни практики, които вече прилага – работа в часовете на класа, съвместни занятия със специалисти от МКБППМН, дейността на Училищния координационен съвет за противодействие на тормоза и насилието, периодични изследвания на нивото на тормоза и използването на метода „Форум театър“, при който учениците търсят алтернативни модели на поведение в реални ситуации.
Особено внимание е отделено на участието на самите ученици чрез Ученически парламент и регламентирана дейност на ученическия омбудсман. По време на „Седмицата на омбудсмана“ учениците могат да поставят въпроси и предложения. Също така се подчертава ролята на родителите, като се посочва, че омаловажаването на проблемното поведение може да затрудни превенцията. Търси се баланс между подкрепата за семейството и родителската отговорност. Важно е превенцията да обхваща и онлайн средата, тъй като дигиталните конфликти и тормоз често се пренасят в реалните отношения между учениците.
По отношение на сигурността на Младежкия хълм и другите обществени пространства, СУ „Черноризец Храбър“ подкрепя мерки като добро осветление, видеонаблюдение, обозначаване на рискови зони и редовен контрол от компетентните органи. Предлага се използването на информация от училищата, МКБППМН и социалните услуги за определяне на места и периоди с повишен риск, както и превантивно присъствие на младежки работници и специалисти в тези зони.
В заключение, макар и да тръгват от различни позиции, двете становища сочат към една посока – нуждата от по-ранна и системна превенция. Едната перспектива разглежда потребностите и усещането за принадлежност, а другата предлага практически механизми за разпознаване, подкрепа и координация между училище, семейство и институции. И двете позиции поставят основния въпрос пред обществото: как да създадем условия за превенция достатъчно рано, така че реакцията да не започва едва след като е настъпил тежък инцидент.
Източник: plovdiv24.bg
