Слуховото възприятие може да остане активно, дори когато човекът вече не реагира на външни стимули, а след настъпването на смъртта тялото преминава през серия от естествени биологични трансформации.
Често си представяме смъртта като един-единствен миг – последното биене на сърцето и последния дъх. В действителност обаче умирането е постепенен процес, при който организмът бавно губи способността си да поддържа жизнените си функции.
Въпросите за това какво усеща човек в тези финални моменти – дали чува близките си, какво се случва с мозъка, сърцето и дишането, и какви промени настъпват непосредствено след смъртта, от векове предизвикват едновременно страх и любопитство. Благодарение на науката, днес вече имаме отговори на част от тези въпроси.
При тежки заболявания или в напреднала възраст, когато тялото отслабва, енергийните нужди се променят. Човек започва да спи все повече, прекарва по-голямата част от времето си в покой и постепенно губи интерес към ежедневието. Това се дължи на отслабването на системите в организма и намаленото снабдяване на тъканите с кислород чрез кръвообращението.
Апетитът също намалява и храната може да започне да предизвиква дискомфорт. В този етап не е препоръчително близките да настояват за хранене насила, тъй като храносмилането вече не функционира нормално и това може да бъде допълнително натоварване за организма.
С напредването на процеса мускулната сила спада, възможна е загуба на контрол върху пикочния мехур и червата, а кожата става по-чувствителна. В такива моменти спокойната атмосфера и внимателните грижи от страна на близките имат огромно значение.
В последните часове или дни някои хора проявяват необичайно поведение. Понякога се наблюдава кратък прилив на енергия – човек, който е бил изключително слаб, внезапно започва да говори повече, иска да стане от леглото или проявява интерес към заобикалящата го среда.
При други се появяват промени във възприятието, като виждането или чуването на починали близки. Тези преживявания могат да се обяснят с промени в мозъчната функция, влияние на лекарства, недостиг на кислород или самия процес на умиране. Макар и да не са научно доказателство за „отвъдния свят“, те са известна част от преживяванията в края на живота.
Един от най-честите въпроси е дали човекът чува близките си, когато вече не реагира. В последните етапи той може да изглежда в дълбока безсъзнателност, без да отваря очи или да отговаря на въпроси.
Това обаче не означава, че не възприема звуци. Изследвания показват, че слуховата система може да функционира до много късните етапи. Затова специалистите съветват близките да говорят спокойно, да държат човека за ръка и да му показват, че не е сам, дори при липса на видима реакция.
С наближаването на края дишането се променя, ставайки неравномерно с дълги паузи между вдишванията. Понякога е повърхностно, последвано от по-дълбоко вдишване, което може да бъде тежко за наблюдение от семейството.
В гърлото може да се натрупа секрет, който човекът не може да преглътне, създавайки характерен шум, известен като „самотен хрип“. Макар звукът да е плашещ, той не означава задължително, че човекът изпитва болка, преди настъпването на последното вдишване.
В самия момент на смъртта сърцето спира да изпомпва кръв, дишането прекратява и жизненоважните функции спират. Мозъкът също престава да функционира нормално, макар че за кратко може да се регистрира електрическа активност около момента на спиране на кръвообращението, което не означава непременно съзнание.
Болката в този процес зависи от причината за смъртта. Съвременната палиативна медицина обаче разполага с методи за контролиране на болката, задуха и тревожността, за да бъде последният етап от живота възможно най-спокоен.
След спиране на жизнените функции настъпват естествени биологични промени. Първо мускулите се отпускат напълно, което може да доведе до отделяне на урина или изпражнения и промяна в изражението на лицето.
Кожата избледнява бързо, тъй като кръвта спира да достига до нея. След това тялото започва да се охлажда – процес, наречен algor mortis, при който температурата се доближава до тази на околната среда, в зависимост от външните условия и телесната маса.
Поради гравитацията кръвта се събира в долните части на тялото, създавайки червеникаво-лилави петна, явление известно като livor mortis. Няколко часа по-късно настъпва rigor mortis – посмъртно вкочаняване, при което мускулите се втвърдяват поради химични промени, започвайки от малките мускулни групи.
След това започва естественото разлагане. Клетките, лишени от кислород, се разграждат от собствените си ензими (автолиза), а след това процеса поемат бактериите в организма. Това е естествената биологична част от жизнения цикъл на всяко човешко тяло.
Науката обяснява физиологията, но какво точно преживява човек в последните си мигове остава една от най-големите загадки. Въпреки че знаем как функционират системите, състоянието на съзнанието в края на живота продължава да бъде изследвано.
Затова най-важното за близките е да бъдат до човека, да говорят спокойно и да осигурят максимален комфорт и достойнство. Разбирането на тези процеси може да замени страха от неизвестното с малко повече знание и спокойствие, тъй като смъртта е естествена част от живота.
Източник: zajenata.bg
