Сушата опустошава реколтата, животните загиват, а отчаяни родители разменят детството на своите дъщери за храна, лекарства и изплащане на дългове. Някои от тези бъдещи булки са на възраст под две години. 11-годишната Хатира е един от тези жертви – тя е била продадена като булка, за да се покрият семейни дългове. Момичето, което живее в Кала-е-Нау, столицата на провинция Бадгис в северозападен Афганистан, споделя, че не е щастлива. Майка ѝ, 40-годишната Нур Биби, разказва пред Гардиън, че дъщеря ѝ е станала изключително тревожна и често плаче. Когато нейният 20-годишен бъдещ съпруг посещава дома им, Хатира се опитва да избяга, а оттогава е спряла да излиза навън, за да не се срамува от връстничките си.
В провинция Бадгис около 95% от населението разчита за препитанието си на земеделие, зависимо от валежите, и на животновъдство. За съжаление, засушаванията, които стават все по-чести и тежки заради климатичните промени, са лишили хората от доходите им. В резултат на това продажбата на малолетни дъщери се е превърнала в разпространен начин семействата да се справят с бедствието – да изплатят дълговете си, да осигурят храна или да платят за медицинско лечение. Преди сушата да прогони семейството на Хатира от родното му село, бащата ѝ е отглеждал пшеница и се е занимавал със скотовъдство.
Гул Бобо, която дори не знае на колко години е, разказва за двете си дъщери на две и пет години, които вече са сгодени. Семейството живее в село Тайз Науа, разположено на 12 часа път от Кала-е-Нау. Съпругът ѝ е наемал земя и трактори, но вече няма избор. Майката признава, че знае колко малки са момичетата, но се опасява, че те ще бъдат подложени на побой и че на 14 години вече ще бъдат бременни. В Афганистан от непълнолетните булки често се очаква да раждат деца веднага щом достигнат полова зрялост, което води до сериозни здравословни проблеми и висока майчина смъртност. От тях се изисква и да водят домакинството, като при неуспех насилието от страна на роднините на съпруга е често срещано. Например, 5-годишната Назила е сгодена с 15-годишно момче и ще бъде изпратена при него след няколко години.
Историята се повтаря и с 11-годишната Гулалай, която е сгодена с търговец на близо 50 години, за да се изплатят дългове на родителите ѝ. Бащата ѝ, Нияз Мохамад, е бил земеделец, но реколтата му е пропаднала, което е принудило семейството да напусне селото си в района на Кадис. Той твърди, че е трябвало да пожертва един член на семейството, за да спаси останалите, като четири от дъщерите му са били омъжени още като деца. Семейството живее в крайна бедност, хранейки се единствено с домашно приготвен хляб, чай и листа от див слез, а за огъня използват боклуци. Повечето жители на Бадгис живеят в кирпичени къщи без електричество и дори не знаят какво означават понятия като климатични промени или емисии на парникови газове.
През последните девет години хиляди хора са изоставили селата си, отправяйки се към Кала-е-Нау в отчаян опит да оцелеят. 55-годишният Мохамад Яваз продава сладолед край пътя за минимални суми, а сутрините прекарва с 6-годишната си дъщеря Зубайда в събиране на кенчета и бутилки. Първата му дъщеря (15 г.) вече живее със съпруга си, а малката Зубайда е сгодена с 12-годишно момче. Съседът им Сургул е в сходно положение – двете му дъщери, Зартила (10 г.) и Биби Айша (7 г.), също са сгодени. Решението за Зартила е взето след три дни без храна. Сургул дори е продал последната си батерия за осветление, за да купи лекарства за дете, след като преди години е загубил бебе. Пазарите в Бадгис са пълни с мъже, които продават животните си, защото не могат да ги хранят.
Някои семейства се отправят към град Херат, където в лагера Шахрак-е-Сабз живеят десетки хиляди разселени хора. Поради липсата на хуманитарна помощ, много от тях прибягват до продажбата на дъщерите си. 15-годишната Дарела вече е бременна и живее с 30-годишния си съпруг Молла, а сестрите ѝ на 9 и 11 години също са сгодени. Тя споделя, че все още се чувства като дете и това не е правилно решение. В същия лагер 40-годишният Бахаудин е продал бъбрека на 10-годишния си син Зияудин за 100 000 афгани, след като не е могъл да изхрани семейството си със събиране на боклуци. 30-годишната Хомаха е сгодила двегодишната си дъщеря Фатима само три месеца след раждането ѝ, за да плати таксите за транспорт до болницата за сина си, който страда от рак на кръвта и се нуждае от кръвопреливане.
Дори семействата, които остават в селата си, страдат. В Хошкиан реколтата на Абдул Азиз е пропаднала седем пъти за осем години. През това време той е продал пет от дъщерите си за суми между 90 000 и 150 000 афгани, за да изплати дълговете си. Една от тях, Мазари, е напуснала дома си на 12 или 13 години. Сега тя е на 16 или 17 години, живее със съпруг на над 40 години и вече е майка на две деца, едно от които е родено едва преди един ден.
Източник: standartnews.com
