Напълно естествено е тленните останки на един владетел да бъдат положени в саркофаг в храм, какъвто е „Света София“ – практика, която е широко разпространена по целия свят. Въпреки това, аз бих насочил вниманието към първоначалния замисъл на архитектите, проектирали храма „Св. Александър Невски“. В неговата крипта всъщност е било предвидено да бъдат погребвани българските владетели, както и главите на Българската православна църква.
Това заяви пред БНР богословът проф. Иван Желев, който коментира историческото значение на връзката на цар Самуил с духовната власт по време на неговото управление. Според него през Средновековието е съществувал добре познат принцип на симфония и съгласие между държавната и църковната власт.
„Напълно нормално е там, където пребивава патриархът, да бъде и царят. Наличието на цар изисква и присъствието на патриарх – това често е било основният аргумент при исканията Българската църква да бъде оглавявана от патриарх“, обяснява проф. Желев.
Той допълва, че падането на България под византийска власт през 971 г. се оказва благоприятен момент за Югозападните български земи, тъй като тогава българският патриарх се преселва именно там. Като типичен владетел от Средновековието, цар Самуил поддържа отлични отношения с духовенството и дори изгражда мащабен комплекс, в чийто център е храмът на свети Ахилий.
Източник: standartnews.com
