Стотици остарели вагони от нюйоркското метро получиха неочакван втори шанс за живот – на дъното на Атлантическия океан. Общо 714 извадени от експлоатация превозни средства бяха потопени на около 25 километра от брега на САЩ, превръщайки се с времето в огромен изкуствен риф. Според данни, цитирани от ScienceBlog, върху конструкциите вече процъфтяват колонии от миди, стриди, гъби и други организми, а количеството храна за рибите там е близо 400 пъти по-голямо, отколкото върху заобикалящото ги пясъчно дъно. Мястото е известно като Червеният птичи риф, заради специфичния цвят на вагоните, използвани за изграждането му.
Според Atlas Obscura, рифът включва 714 вагона, 86 танкера, осем влекача и баржи, както и около 3000 тона автомобилни гуми. Всички тези материали са разположени върху пясъчно дъно с площ от около 1,3 квадратни морски мили. Причината тази конструкция да се окаже толкова ценна за морската екосистема е проста: в този район почти целият шелф е покрит с пясък, който постоянно се променя под влиянието на теченията, лишавайки морските обитатели от скалисти повърхности, върху които да се закрепят.
В основата на подобни рифове стоят неподвижни организми, които филтрират храната си директно от водата, като миди, стриди и гъби. За да оцелеят, техните ларви се нуждаят от стабилна твърда повърхност. Ако една ларва попадне върху движещ се пясък, шансът ѝ да се установи е минимален. Старите вагони обаче предоставят огромна метална площ, върху която животът постепенно се натрупва слой след слой, създавайки идеални условия за развитие.
Мониторингът в района на Делауеър разкрива впечатляваща разлика. На единица площ около изкуствения риф има приблизително 400 пъти повече потенциална храна за рибите в сравнение с голото пясъчно дъно наблизо. Първо върху метала се заселват дребните неподвижни организми, следвани от риби и други хищници, привлечени от новия източник на препитание. Така конструкции, превозвали милиони пътници под улиците на Ню Йорк, се превръщат в основа на процъфтяваща подводна екосистема.
Експериментът обаче не премина без трудности. От 2008 г. транспортната администрация започна да предоставя и по-нови вагони с гофрирана обшивка от неръждаема стомана, очаквайки те да издържат на морското дъно по-дълго от старите боядисани вагони от въглеродна стомана. Резултатът се оказа обратен: поради начина, по който бяха съединени различните видове метали, корозията започна много бързо. Само след няколко месеца част от тези вагони претърпяха сериозни повреди, а откъснати листове неръждаема стомана започнаха да попадат в рибарските тралове.
Въпреки проблемите, подводното гробище продължава да се разраства. По данни от проучванията, в по-широката зона на изкуствените рифове вече се намират 997 изведени от експлоатация вагона. Освен тях, на дъното са потопени круизен лайнер, армейски танкове, влекачи, траулер и две баржи. Това необичайно решение за старите градски съоръжения се превърна в истинска подводна лаборатория – място, където морето постепенно превзема метала и бетона, превръщайки ги в дом за хиляди живи същества.
Източник: standartnews.com
