В навечерието и по време на честванията за най-светлия български празник – 24 май, град Варна отново се превърна в средище на едно на пръв поглед прекрасно събитие. На терасата на Морското казино, с прекрасна гледка към морето, се състоя второто Празнично четене на библейски текстове. Известни общественици и видни представители на варненската общественост се събраха на 28 май от 18:30 часа, за да припомнят непреходната връзка между словото, вярата и човешката душа. Целта е благородна – призив към добродетели, съвест и смирение в свят, в който думите отдавна са загубили своето истинско тегло и смисъл.
Всичко това звучи красиво и почти пасторално. Но зад фасадата на празничните речи прозира една горчива и болезнена реалност, която мнозина се страхуват да изрекат: тази инициатива е отчаяно и трагично закъсняла. Ужасяващата равносметка на нашето духовно безхаберие е факт, който не можем да пренебрегнем.
Истината е, че през последните три десетилетия българското общество методично и успешно отгледа цяло поколение от хора без вяра. Това е поколение, за което ценностите се измерват единствено чрез материални придобивки, моралът се счита за отживелица, а егоизмът е издигнат в култ. Ние сами скъсахме духовната нишка. Оставихме децата ни да израстват в ценностен вакуум, където езикът е брутално принизен до жаргон и агресия, а духовността е напълно изместена от празен консуматорски блясък.
Сега, уплашени от чудовището, което сами сме създали, се опитваме да гасим пожара с чаша вода. Изведнъж си спомнихме за делото на Светите братя Кирил и Методий не просто като за букви от азбуката, а като за свещено Слово. Спомнихме си, че Библията притежава силата да лекува, утешава и вдъхновява. Но дали няколко часа публично четене пред подбрана аудитория могат да компенсират десетилетията на духовно безразличие в семейството и образователната система?
Въпреки целия скептицизъм, надеждата умира последна. Както гласи народната мъдрост – по-добре късно, отколкото никога. Инициативата на Морското казино е като малка искрица в тъмнината и можем само горещо да се надяваме, че тя все пак ще даде резултат. Ако поне един млад човек, минавайки случайно по алеите, се е спрял, за да чуе вечните истини, и ако това е докоснало душата му, значи събитието е имало смисъл.
Народ, който съхранява своите букви, пази и своята душа – това е неоспорим факт. Но буквите без вяра и морал са просто сухи знаци върху хартия. Време е да осъзнаем, че отговорността за нашите думи и дела не е само за 24 май или за специално организирани събития. Тя е ежедневна битка за спасението на нашите деца. Празничното четене във Варна бе добър знак, но истинското вникване в моралните закони трябва да започне от домовете ни. Преди следващото поколение изобщо да е забравило как да ни разбира.
Източник: standartnews.com
