Ерин Брокович, известната американска активистка, чието име се превърна в символ на борбата срещу корпоративното замърсяване, насочи вниманието си към нова индустрия – центровете за данни. Тези съоръжения захранват облачните услуги и ускоряват развитието на изкуствения интелект. Тя стартира гражданска платформа и интерактивна карта, която проследява проектите за такива центрове в САЩ, докато местните общности все по-често предупреждават за огромния натиск върху водните ресурси, електричеството, здравето, шума и околната среда.
Проектът се появява в момент, в който строителството на AI инфраструктура се ускорява с подкрепата на администрацията на Доналд Тръмп, но съпротивата срещу него расте както сред гражданите, така и сред местните власти. Брокович предупрежда чрез своята инициатива, че обществото не трябва да научава за тези процеси последно.
Брокович стана световноизвестна в началото на 90-те години, когато като самоука юридическа асистентка помогна за разкриването на скандала със замърсената вода в Хинкли, Калифорния. Тогава енергийният гигант Pacific Gas and Electric Company беше обвинен в отравяне на местното водоснабдяване, а колективното дело приключи със споразумение от 333 милиона долара в полза на пострадалите. Историята й по-късно бе пренесена на големия екран във филма „Ерин Брокович“, за който Джулия Робъртс спечели „Оскар“ през 2001 г. Оттогава тя е една от най-разпознаваемите фигури в САЩ в борбите срещу корпоративната безотговорност.
Сега 65-годишната активистка насочва усилията си към огромните сгради, пълни със сървъри и охладителни системи. В своя уебсайт тя описва разрастването им като надпревара, която се развива град по град в цяла Америка. Според нея картата показва реалния отпечатък от тази надпревара – къде има растеж, къде конфликти и къде несигурността вече е очевидна. Тя призовава общностите да се обединяват и да се противопоставят на непрозрачните решения.
Платформата събира информация от граждански сигнали, медийни публикации и публични данни за центрове за данни, които работят, се строят или са планирани. Картата е изградена на базата на над 2700 сигнала от 49 щати, като най-много са подадени от Тексас (над 600), последван от Пенсилвания. Инициативата кани потребителите да допълват базата данни, за да се превърне тя в инструмент за граждански контрол, като целта не е пълна забрана, а въвеждането на устойчиви и сигурни практики при изграждането на AI инфраструктура.
Опасенията на местните жители са конкретни: рязко потребление на електроенергия, натиск върху водните ресурси, шум и риск от по-високи сметки. Центровете за данни консумират огромни количества енергия и вода за охлаждане, което превръща всеки нов проект в местен политически и екологичен спор. Брокович заявява, че събирането на данни цели да даде глас на хората и да покаже колко бързо се развиват тези центрове и какъв натиск създават.
Разрастването на тези центрове има силна политическа подкрепа от администрацията на Доналд Тръмп. През миналото лято той подписа изпълнителна заповед за „златна епоха за американското производство и технологично господство“, обещавайки улесняване на изграждането на инфраструктура чрез облекчаване на федералните регулации. Това ускоряване обаче поражда тревога, която принуждава демократи и републиканци в различни райони да работят заедно, за да ограничат подобни проекти.
Данните за мащаба на проблема са стряскащи. Изследване на Националното бюро за икономически изследвания, публикувано през април, показва, че центровете за данни са използвали около 250 тераватчаса електроенергия – 5-6 процента от производството в САЩ – и са причинили около 25 милиарда долара екологични щети през миналата година. Проучване на Pew Research Center също показва, че повече американци виждат отрицателен ефект върху околната среда и качеството на живот, отколкото положителен, въпреки признанието за новите работни места и данъчните приходи.
Картата на Ерин Брокович е опит тревогите на хората да станат видими в момент, когато изкуственият интелект е национален приоритет. Тя не отрича нуждата от модерна инфраструктура, но настоява, че обществото трябва да знае какво се строи и каква цена ще плати. Посланието й е ясно: технологичната надпревара не може да се води зад гърба на хората, чиито ресурси и спокойствие ще понесат последствията.
Източник: standartnews.com
