В официалните регистри е записано, че Пловдив се простира на малко над 102 квадратни километра. На пръв поглед, сравнен с други градове, той изглежда малък и компактен на хартия. Точно тук обаче се крие нещо много интересно. Пловдив е един от малкото големи центрове в България (другите са Ямбол и Добрич), чиито административни граници съвпадат почти на 100% с реалния, застроен и гъсто населен град. Около него няма излишна земя, която просто да запълва статистиката.
В рамките на тези 102 квадратни километра Пловдив не губи нито един метър пространство. Ако пътувате из други общини в страната, често ще виждате километри празни ниви, изоставени полета, гъсти гори или огромни язовири, които се водят в чертите на самия град и така изкуствено го уголемяват пред статистиката. В Пловдив такова нещо няма. Ако погледнем картата, Пловдив е буквално притиснат и ограден от съседните общини Марица и Родопи. Това географско положение не му позволява да се разширява лесно настрани. Дълги години това изкуствено ограничение се приемаше, а и все още се приема като сериозен проблем за развитието на града.
Тъй като Пловдив е заключен и няма свободна земя, огромните заводи на ТИЗ се построиха веднага след табелата за край на града. Повечето заводи от промишлен-търговската зона се намират на територията на селата от общините Марица и Родопи. Местните данъци и такси от тези огромни заводи не влизат в бюджета на Община Пловдив. Те отиват в бюджетите на общините Марица и Родопи. Благодарение на заводите, тези селски общини станаха едни от най-богатите в България. Въпреки че заводите не са в границите на града, ТИЗ нямаше как да съществува без Пловдив. За инвеститорите границите на общините нямат значение – те виждат Пловдив като едно цяло заради работната ръка. Самите села, например, в община Марица няма как да осигурят хиляди инженери и работници за заводите.
Въпреки това, икономиката остава изцяло пловдивска по своя характер. Заводите ползват името, логистиката, университетите и болниците на големия град, за да привличат чужди инвеститори. Но най-важното е, че огромната част от мениджърите, инженерите и работниците в тези предприятия реално живеят, купуват си жилища и харчат парите си в самия град Пловдив.
Ако определяме значението на едно населено място само по неговата площ на хартия, Пловдив ще изглежда много по-малък от селища, които имат много по-малко хора и по-слаба икономика. За да разберем колко измамни са сухите цифри, можем да направим няколко бързи сравнения. Град Габрово е повече от два пъти по-голям по площ от Пловдив (234 срещу 102 кв. км). В същото време обаче в Габрово живеят едва около 43 000 души, докато под тепетата населението е близо 350 000 души. Град Смолян също изпреварва Пловдив по територия с цели 33 квадратни километра. Реалността обаче е, че огромна част от територията на Смолян е заета от родопски биосферни резервати, стръмни скали и вековни борови гори, а не от реална градска среда.
Най-яркото доказателство за това колко странна е статистиката идва от китното старопланинско село Рибарица. Неговото землище се простира на цели 214 квадратни километра. Това означава, че на хартия едно българско село е два пъти по-голямо от втория по големина град в държавата ни. Причината за този абсурд е в това какво точно влиза в сметките. Землището на Рибарица обхваща огромни диви територии от Национален парк Централен Балкан – вековни букови гори, планински чукари, поляни и суровия биосферен резерват Царичина. На тези места хората на квадратен километър се броят на пръсти, но земята се води към селото. Поради този начин на разтегляне, Рибарица се смята и за най-дългото село в България, като къщите му са разположени по протежение на цели 15 километра.
Сега нека да погледнем как стоят нещата в останалите големи градски центрове в България. Очаквано София е на първо място по площ. Нейното землище заема огромна част от Софийското поле. Този огромен мащаб обаче носи и тежки проблеми. Разстоянията между крайните квартали са огромни, а поддръжката на инфраструктурата и градския транспорт изисква огромни средства и време за придвижване на хората. Статистически Бургас е вторият по площ град в страната. Това предно място обаче се дължи главно на факта, че в рамките на града влизат Атанасовското и Бургаското езеро. Освен това към града бяха присъединени отдалечени бивши села като Ветрен и Банево, които са разделени от останалата градска част от километри напълно незастроена и празна земя.
Морската столица Варна заема третото място по територия. Градската част там обаче е силно разтеглена по протежение на цялото крайбрежие и нагоре по платото. Тя обхваща много големи вилни зони и отдалечени курортни комплекси, което също усложнява бързата комуникация. Русе е широко разгърнат по поречието на река Дунав и притежава много мащабни индустриални и логистични зони. Те са останали в наследство от мащабното промишлено планиране от миналия век, когато заводите са заемали огромни пространства извън пределите на жилищната среда.
Източник: standartnews.com
