През ноември 1850 г. в замъка Уиндзор пред кралица Виктория се изправя седемгодишно африканско момиче. То говори английски, облечено е по последна европейска мода и носи ново име – Сара Форбс Бонета. Зад този изискан външен вид обаче се крие житейска история, която е далеч от приказните сюжети за кралския двор.
Само няколко години по-рано детето е носело името Айна. Родителите му са убити при нападение над родното селище, а самото то е пленено. Впоследствие момичето е представено на британската кралица като своеобразен дипломатически дар. Повече от 170 години по-късно историкът професор Хенри Лавджой разкрива необикновената ѝ съдба в новата си биография, озаглавена „Becoming Sarah Forbes Bonetta“. Книгата сериозно поставя под въпрос удобната версия, че добрата кралица просто е спасила африканско сираче, осигурявайки му блестящо бъдеще.
Айна е родена през 1843 г. сред народа йоруба в район на днешна Югозападна Нигерия и се смята, че произхожда от семейство с висок обществен статус. Когато е едва на пет години, войски на кралство Дахомей нападат дома ѝ. Родителите ѝ загиват, а тя е отведена в двора на крал Гезо. По това време Дахомей е държава, чиито владетели активно участват в търговията с роби. Момичето прекарва две години в плен, като исторически източници сочат, че е съществувала реална опасност да бъде убито в рамките на ритуално жертвоприношение.
През юли 1850 г. британският морски офицер Фредерик Форбс пристига в Дахомей с дипломатическа мисия. Великобритания вече е забранила робството в повечето си владения и се опитва да ограничи трансатлантическата търговия с хора. При срещата си с крал Гезо, Форбс получава неочаквано предложение – плененото момиче сред дипломатическите подаръци. Офицерът приема детето от името на кралица Виктория. Преди заминаването за Англия, тя е кръстена и получава името Сара Форбс Бонета – по фамилията на офицера и името на кораба, с който пътува.
На 9 ноември 1850 г. Сара е представена на Виктория, която описва срещата в дневника си. Кралицата е силно впечатлена от интелигентността и музикалния талант на детето и решава да поеме издръжката и образованието му. След престой при семейство Форбс, Сара е изпратена в училище в Сиера Леоне поради притеснения за здравето ѝ в английския климат. По-късно тя се връща във Великобритания, учи езици и музика и постепенно се вписва във викторианското висше общество.
Въпреки че Сара става известна фигура, интересът към нея често е бил конюнктурен. В епоха на расови предразсъдъци, тя често е представяна като изключение, доказващо „ползата“ от британската колониална политика. През 1862 г. Сара се омъжва за заможния търговец Джеймс Пинсън Лабуло Дейвис, а кралица Виктория лично подкрепя брака и става кръстница на една от дъщерите им. Сара умира през 1880 г. на остров Мадейра, едва на 37 години, след продължително боледуване.
Днес потомците ѝ, като праправнука ѝ Байо Рандъл, се стремят тя да бъде помнена като силна личност, а не просто като жертва или романтичен символ. През 2020 г. организацията English Heritage представи нов портрет на Сара, нарисуван от художничката Хана Узор, който е изложен в Осбърн Хаус. Това е част от усилията да се възстанови паметта за хора, останали в периферията на официалната история, връщайки Сара отново под светлината на прожекторите.
Източник: standartnews.com
