Законът позволява преждевременно оттегляне от работа, но намалението на парите често остава завинаги. Все повече хора поглеждат към ранното пенсиониране като към спасителен изход след десетилетия труд. Причината е елементарна – всяка година нужните възраст и стаж вървят нагоре, а за мнозина последните години до пенсия изглеждат най-тежки. Законът наистина дава възможности за по-ранно оттегляне, но те идват със строги условия, различни правила и често с по-малка пенсия.
Ранното пенсиониране звучи като желан финал на дълъг трудов живот. Човек приключва работа по-рано, получава пенсия и най-сетне разполага със собственото си време. В действителност обаче правилото е доста по-строго. Всеки българин има право да поиска ранно пенсиониране, но това не означава, че всеки може да получи пенсия в момента, в който реши да напусне работа. Най-важното условие е вече да е натрупан нужният осигурителен стаж по общия ред. Едва тогава човек може да се пенсионира до една година преди достигане на законовата възраст. За жените това означава да имат 36 години и 6 месеца осигурителен стаж и да са навършили 61 години и 2 месеца. За мъжете изискването е по-високо – 39 години и 6 месеца стаж и навършени 63 години и 7 месеца. Така ранната пенсия не е просто врата, която се отваря по желание, а възможност за хора, които вече са изпълнили почти всички условия за пенсиониране и им остава сравнително малко време до възрастта по общия ред.
Най-съществената подробност е финансовата. Пенсията, отпусната по-рано, се намалява с 0,4% за всеки месец, включително и непълен, който не достига до навършване на стандартната пенсионна възраст. Ако човек излезе една година по-рано, намалението се натрупва за всички тези месеци. То не е временна отстъпка, която изчезва след достигане на възрастта по общия ред, а остава за целия период на получаване на пенсията. Затова ранното пенсиониране по общия ред често е лична сметка между време и пари. От едната страна стои желанието човек да спре работа по-рано, а от другата по-ниският размер на пенсията занапред. Това правило важи за хората от най-масовата трета категория труд, при които няма специални условия за професионален риск, тежест на труда или отделен пенсионен фонд.
При част от професиите правилата са различни, защото законът отчита особеностите на работата, риска, режима на служба и натоварването. Това са военнослужещите, служителите в Министерството на вътрешните работи, хората, работещи по Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, както и служители в структури като Държавна агенция „Разузнаване“, Национална служба за охрана, ДАНС и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. В този кръг попадат още водолазите, определени държавни служители и някои категории следователи и младши следователи според конкретния им стаж и периода, в който е положен. Тези хора се пенсионират по условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване. За тях законът гледа не само общия трудов път, а и действително прослуженото време в съответната система. Например от тази година те могат да се пенсионират при навършени 54 години и 2 месеца и общ стаж от 27 години, от които 18 години трябва да са действително прослужени като военнослужещи или на съответните длъжности. Това е съществена разлика спрямо общия ред, при който възрастта за пенсия е значително по-висока.
Отделна група са хората, работили при условията на първа и втора категория труд. Това са професии, при които условията на работа се смятат за по-тежки, по-рискови или по-натоварващи. От 1 януари 2000 г. всички работещи в тези категории задължително се осигуряват и в професионален пенсионен фонд за ранно пенсиониране, независимо от възрастта си. Осигурителните вноски в тези фондове са изцяло за сметка на работодателя, което отличава този режим от обичайното осигуряване. За първа категория труд условието е човек да е работил поне 10 години в такава обстановка. Необходимата възраст постепенно се повишава, като за 2024 г. тя е 50 години и 8 месеца за жените и 54 години и 2 месеца за мъжете. Освен това се изисква сбор от осигурителен стаж и възраст – 94 за жените и 100 за мъжете. При втора категория труд изискваният стаж е поне 15 години, а възрастта за 2024 г. е 55 години и 8 месеца за жените и 59 години и 2 месеца за мъжете, отново при нужния сбор от стаж и възраст.
Учителите също имат отделна врата към ранното пенсиониране, но при тях правилата са по-различни от тези за масовия случай. Те могат да се пенсионират до една година преди навършване на специалната пенсионна възраст за учители, ако вече са придобили необходимия учителски осигурителен стаж. За учителски се признава стажът, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения, както и стажът на директори и заместник-директори в такива институции. За 2026 г. нужната възраст за пенсиониране на учителите е 59 години и 6 месеца за жените при 25 години и 8 месеца учителски стаж. За мъжете изискването е навършени 61 години и 9 месеца при 30 години и 8 месеца учителски стаж. Това показва, че и тук ранното пенсиониране не е свободен избор без условия, а възможност за хора, които вече са прекарали дълъг период в системата на образованието. Най-важната разлика е в намалението на пенсията. При учителите то е 0,1% за всеки недостигащ месец, а не 0,4%, както е при общия ред. Освен това намалението не остава пожизнено. То важи само до достигане на специалната пенсионна възраст за учителите, а пенсията за този период се изплаща от Учителския пенсионен фонд към НОИ.
Източник: standartnews.com
