Случвало ли ви се е някоя мисъл да се върти неуморно в съзнанието ви, въпреки че отчаяно искате да я прогоните? Или може би постоянно се връщате към един и същи въпрос, без да откривате покой? Подобни състояния са изключително често срещани и далеч не толкова редки, колкото мнозина смятат.
Около 90% от хората преминават през периоди на натрапливи мисли в различна степен, споделя психиатърът д-р Мирослав Георгиев в ефира на Bulgaria ON AIR. Важно е да се отбележи, че това не означава автоматично наличие на психично заболяване. Ключовата разлика се крие в това как тези мисли се отразяват на ежедневието ни.
„Разликата между нормалното състояние и патологията е в това доколко тези мисли променят функционирането ни. При здравия човек те преминават бързо, докато при страдащия от натрапливости те диктуват поведението му и обсебват цялото му внимание“, пояснява д-р Георгиев. Неспособността за освобождаване от тези повтарящи се цикли е ясен сигнал, че е необходимо внимание.
Често натрапливостите са тясно свързани с тревожност и сериозен вътрешен дискомфорт. В случаите на обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) те често се съпътстват от повтарящи се действия, чрез които човек се опитва да тушира напрежението. Генетичната предразположеност играе съществена роля, като историята на психични разстройства в семейството е важен фактор при оценката на симптомите.
Изненадващо, физически заболявания също могат да отключат подобни състояния. Д-р Георгиев посочва, че стрептококови инфекции на гърлото при деца, мозъчни травми или вирусни заболявания на централната нервна система могат да провокират появата на натрапливости. В медицината е известно състоянието PANDAS, при което след инфекция се наблюдават внезапни обсесивни симптоми или тикове, но това е рядкост и изисква професионална диагностика.
Кога е време да се консултирате със специалист? Една случайна тревожна мисъл не е болест. Повод за притеснение е моментът, в който мислите започнат да консумират твърде много време, причиняват тежко страдание или пречат на нормалната работа, съня и социалните контакти. При децата внезапната промяна в поведението е алармиращ сигнал. Добрата новина е, че състоянието подлежи на успешно лечение чрез психотерапия, медикаменти или комбинация от двете.
Източник: standartnews.com
