IT предприемачът Доброслав Димитров сподели лична история в социалните мрежи, базирана на неговия опит като шофьор за доставка на пица в САЩ в периода 1995–1999 г. Разказът му хвърля светлина върху реалните условия на труд, отношението на обществото към работещите и огромното напрежение в една привидно обикновена, но изключително тежка професия.
В своята история Димитров описва как в продължение на три години и половина е съвместявал работата като доставчик на пица с ученето. Работната му седмица варирала между 30 часа по време на семестъра и до 60 часа през ваканциите.
Заплащането било базово – около 5.25 долара на час, като реалният доход се допълвал от бакшиши и компенсации за изминати километри. Именно бакшишите правели този труд жизнеспособен. Той подчертава, че доставките били силно зависими от времето – поръчките трябвало да бъдат доставени в рамките на около 39 минути, като в този срок влизало и самото приготвяне на храната.
В онези години не е имало GPS системи, а ориентацията се е извършвала чрез предварително проучване на хартиени карти. Димитров отбелязва, че ако спреш да гледаш картата в колата, със сигурност ще закъснееш, което показва огромното напрежение на работата. Опитните шофьори често поемали по няколко поръчки едновременно, което увеличавало както ефективността, така и риска от закъснения.
Работата криела и сериозни рискове за сигурността. Шофьорите носели ограничено количество пари, а част от доходите се оставяли в магазина, за да се намали опасността от обири. Димитров припомня и психологическия стрес – постоянната концентрация в трафика, адреси без ясна номерация и рискът от срещи с опасни хора, които могат да застрашат живота ти за съвсем малка сума пари.
Интересен аспект в разказа е отношението на полицията. Авторът споделя, че при спиране за нарушение, ако служителят разбере, че човекът е на работа с доставки, често проявява разбиране и се ограничава само с предупреждение. Това се представя като част от по-широка култура на прагматичен подход към работещите хора.
Един от основните изводи в историята е свързан с уважението към труда. Авторът обобщава, че в САЩ е съществувало дълбоко уважение към всякакъв вид работа, независимо от квалификацията. В богатите квартали клиентите често давали по-високи бакшиши дори при закъснение, тъй като разбирали естеството на работата и често самите те били минали по същия път. Димитров категорично заявява: „Там има огромно уважение към работещия човек. Точка.“
В края на своя разказ авторът прави паралел със съвременната ситуация в София. Той изразява съчувствие към хората, работещи като куриери в тежки градски условия, белязани от трафик и липса на добра адресна система. Той подчертава, че поведението им на пътя често е резултат не от нехайство, а от системен натиск. Основното послание на текста е призив за повече емпатия към работещия човек.
Повод за публикацията на Димитров стана нашумялата случка между депутата Ивайло Мирчев и куриер на храна. Спорът възникна заради неправилно паркиран автомобил, който е затруднявал движението. Според разследването напрежението е ескалирало, като куриерът е посегнал на депутата, а при опит на Мирчев да овладее ситуацията до идването на полицията, той почти е бил качен върху капака на колата. Впоследствие Ивайло Мирчев заяви, че не желае задържане на доставчика и отрече да е бил бит.
Източник: plovdiv24.bg
