Класическата комбинация от топла баница и чаша боза се счита за емблема на българската закуска, но историята на тази стара напитка крие неочаквани факти. Въпреки че тя присъства в градското ежедневие у нас още от края на XIX век, произходът на древната ферментирала течност всъщност се крие в далечните земи на Централна Азия и Месопотамия.
Първите писмени данни за подобни зърнени ферментирали напитки се появяват още през 9–8 хилядолетие пр.н.е. Изследванията разкриват, че терминът „buχsum“ за пръв път е описан в старотюркски речник през 1073 година. В периода на Османската империя напитката достига своя истински разцвет.
Българският метод на приготвяне придава на бозата по-сладък вкус, лекота и специфична кремообразна текстура. Основната съставка е препечено пшенично брашно, което понякога се комбинира с царевица или ечемик. След като се свари с вода до гъста консистенция, сместа се охлажда, подслажда се и се оставя да ферментира чрез закваска от дрожди и млечнокисели бактерии. За разлика от вариантите в други държави, българската боза съдържа пренебрежимо малко количество алкохол.
Въпреки че напитката е разпространена в много страни, нейният вкус и рецепти се различават значително:
Турция: Използват се просо, булгур, царевица или пшеница. Напитката е с много гъста консистенция, по-кисел вкус и традиционно се гарнира с канела и печен нахут.
Албания: Тук основната съставка е просото. Напитката е по-силно ферментирала, с по-високо алкохолно съдържание и по-плътна текстура.
Румъния: Приготвя се от пшеница, като вкусът е сравнително близък до нашия, но с малко по-кисели нотки и средна гъстота.
Египет и Северна Африка: Използват се разнообразни зърнени култури, като консистенцията е изключително гъста. Там бозата преминава през много по-интензивна ферментация, при която алкохолът може да достигне до 7%. Съществува и вариант, приготвен от женско биле.
Източник: plovdiv24.bg
