Сградата се разтърсва. Почти 100 етажа под тях е Манхатън, а офисът започва да се накланя. Майкъл Хингсън е сляп по рождение. На 11 септември 2001 г. той стои на вратата на офиса си в Северната кула на Световния търговски център, когато чува приглушен взрив. „Вероятно се преместихме с около 20 фута“, спомня си той. Колегата му Дейвид Франк се хваща за бюрото. Двамата си казват сбогом. Причината е проста: мислят, че всеки момент могат да полетят от 78-ия етаж към улицата. Под бюрото на Хингсън обаче спокойно спи неговият лабрадор Розел. Никой от двамата още не знае, че кучето след броени минути ще се превърне в неговия най-важен водач.
Когато сградата постепенно се изправя, Франк изкрещява: „О, Боже, Майк, има огън и дим над нас. Трябва да излезем оттук – веднага.“ В този момент двамата все още не разбират напълно мащаба на случващото се. Самолет, отвлечен от терористи на Ал Кайда, се е врязал в Световния търговски център в 8:46 ч. местно време. Хингсън се обажда на съпругата си Карън у дома в Ню Джърси и ѝ казва само, че е станало извънредно произшествие. След като проверяват офиса и установяват, че няма други колеги, тримата – Хингсън, Франк и Розел – започват спускането. Пред тях има десетки етажи.
Около 15 етажа над тях кулата вече е погълната от последствията от удара. В стълбището става все по-тясно. Понякога Розел успява да върви до Хингсън и да го насочва около препятствията. Когато няма място, тя застава непосредствено пред него, а той се движи, държейки се за парапета. „Кучетата не водят. Те направляват“, обяснява Хингсън. Докато слизат, той непрекъснато говори на Розел: „Добро куче, Розел. Справяш се чудесно.“ Той знае защо го прави. „Знаех, че тя ще усети страха на всички останали, затова трябваше да ѝ покажа, че аз съм добре“, разказва той.
Около десет етажа по-надолу жена зад тях спира. „Не мога да дишам. Не мога да продължа“, казва тя. Хингсън се връща, за да ѝ помогне. „Буквално имахме групова прегръдка там на стълбите“, спомня си той. А Розел допринася по свой начин – с целувки. Когато стигат около 50-ия етаж, страхът завладява и Франк. „Майк, ще умрем. Няма да се измъкнем“, казва той. Хингсън обаче не му позволява да се предаде. „Стига, Дейвид. Ако Розел и аз можем да слезем по тези стълби, можеш и ти.“ Думите му успокояват Франк. Той започва да върви един етаж пред тях и да разказва на Хингсън какво вижда. Така постепенно се превръща в още един ориентир за хората около тях.
По пътя надолу тримата започват да се разминават с пожарникари, които се качват нагоре. Хингсън изчислява, че са били около 50. Някои хора питат дали могат да помогнат. Отговорът е един: „Вашата работа е да слезете и да излезете. Ние ще се справим с това, което се случва горе.“ 343 пожарникари от пожарната служба на Ню Йорк ще загинат при рухването на кулите. Накрая Хингсън, Розел и Франк достигат до фоайето. Агент на ФБР ги насочва извън комплекса. Но веднага след като пресичат Бродуей, полицай започва да крещи: „Махайте се оттук! Ще се срути!“ Южната кула, ударена от втория самолет, започва да рухва. Хингсън описва звука като комбинация между товарен влак и водопад.
Когато всичко утихва, Франк поглежда наоколо. „О, Боже, Майк, вече няма Световен търговски център. Няма го.“ По-късно същия ден Хингсън най-накрая се прибира у дома в Ню Джърси. Розел, удивително невъзмутима след преживяното, намира любимата си играчка и започва да си играе. „За нея всичко беше приключило. Нищо вече не я заплашваше. Тя беше добре“, казва Хингсън. През 2002 г. Розел получава наградата Award for Canine Excellence в категорията за служебни кучета. Тя умира през юни 2011 г. на 14-годишна възраст. Днес Хингсън живее във Викторвил, Калифорния, с деветото си куче водач – Аламо. Когато се връща към онзи ден преди 25 години, той не говори за геройство. Говори за контрол: „Ако позволим да бъдем заслепени от страха, само ще направим живота си по-труден.“
Източник: standartnews.com
