Лятното слънце тепърва изгрява… Между редовете от бодливи храсти работници внимателно протягат ръце към малките рубинени плодове. Всяка малина трябва да бъде откъсната с пръсти, без да бъде смачкана. Само няколко часа по-късно част от събраните плодове ще пътуват към фабрика за шоково замразяване, а след още ден ще бъдат натоварени на камион за Германия, Франция или Италия. Това, което изглежда като обикновен летен плод, всъщност е суровина за пазар за милиарди евро, на който се води една от най-ожесточените битки в европейското земеделие.
Доскоро правилата бяха ясни. Полша беше европейският гигант, Сърбия – безспорният цар на замразените малини. Днес обаче картата се пренарежда. На сцената излиза нов играч, който въпреки 5-годишната война на територията си променя баланса – Украйна.
Малината е една от най-капризните култури. За разлика от ябълките или крушите, тя има изключително кратък живот след откъсване. Високото съдържание на вода и нежната ѝ структура означават, че плодът започва да губи качество само часове след беритбата. Именно затова производството прилича повече на операция с часовник в ръка, отколкото на обикновена селскостопанска работа. Беритбата се извършва почти изцяло ръчно, най-често рано сутрин, когато температурите са ниски. След това малините трябва възможно най-бързо да достигнат до хладилните бази или до предприятията за шоково замразяване.
Тъкмо замразените малини са истинското „рубинено злато“. Те се превръщат в суровина за кисели млека, сладоледи, конфитюри, сладкарски изделия, шоколадови десерти, сокове, смутита и детски храни. Практически всяка голяма европейска хранителна компания използва такива плодове. Последните две години показаха колко чувствителен е този пазар. Пролетни слани, летни горещини, недостиг на работна ръка и по-високи разходи за енергия увеличиха себестойността в почти всички големи производители.
На пазара на пресни малини в ЕС цените през настоящия сезон достигат приблизително между 5 и 10 евро за килограм FOB, а при качествената продукция на отделни пазари се наблюдават и по-високи нива. При замразените малини картината е още по-показателна. През сезона 2025/26 средната експортна цена на украинските замразени малини достига 3,94 евро за килограм, като през март се покачва до 4,22 евро за килограм. Това е увеличение с около 55% спрямо предходния сезон. По-високите цени не означават само по-скъпи плодове за потребителите. Те носят и рекордни приходи за производителите и преработвателите.
Дълги години Сърбия беше символ на световната търговия със замразени малини. Над 95% от реколтата в страната се изнася, а малината е сред най-ценните селскостопански продукти на сръбската икономика. Полша пък изгради огромна индустрия благодарение на мащабното производство и близостта до западноевропейските пазари. Днес обаче тези позиции вече не изглеждат непоклатими. Украйна се превърна в най-големия нетен износител на замразени малини в света, изпреварвайки именно Полша и Сърбия. Само през 2024 г. страната изнася около 65 000 тона, а през сезон 2025/26 реализира 56,8 хил. тона още до края на март и отчита рекордни приходи от 223,8 млн. евро.
Предимството на Украйна не е случайно. Първо идват значително по-ниските производствени разходи. Оценките показват, че себестойността на килограм малини в Украйна е приблизително 1,08 евро, докато в Полша и Сърбия тя е близо два пъти по-висока. Втората причина са масовите инвестиции в модерни предприятия за шоково замразяване. Вместо да изнасят евтина суровина, украинските компании продават продукт с висока добавена стойност. Третият фактор е промяната в логистиката. Все повече украински производители започват да доставят директно за Франция и Германия, вместо да използват полски посредници. Това постепенно променя традиционните търговски канали.
На пръв поглед малината няма нищо общо с геополитиката. В действителност тя се превърна в още едно отражение на икономическите промени в Европа. След началото на войната Европейският съюз отвори пазарите си за украинската селскостопанска продукция. Това засили конкуренцията и предизвика напрежение сред фермерите в Полша, които протестираха срещу увеличения внос на украински земеделски продукти, включително замразени ягодоплодни. В същото време Сърбия се изправя пред други проблеми – климатични аномалии, болести по насажденията и недостиг на работници. Прогнозите за реколтата в отделни райони сочат спадове между 20 и 30%, което допълнително засилва напрежението на пазара.
България също има традиции в производството на малини. Основните насаждения са концентрирани в районите на Ловеч, Троян, Тетевен, Самоков, Рила и части от Централна Северна България. През последното десетилетие обаче секторът загуби част от позициите си. Причините са добре познати – недостиг на сезонни работници, растящи разходи, климатични рискове и силната конкуренция от съседни държави. Въпреки това страната продължава да произвежда висококачествени плодове, особено за прясна консумация и за замразяване. Българските малини все още се ценят на европейските пазари заради вкусовите си качества, но мащабът на производството остава далеч зад този на лидерите.
Източник: standartnews.com
