Изкуственият интелект може да засегне до 60% от работните места в развитите икономики, като Европа трябва едновременно да развива собствени технологии, да ускорява внедряването им и да управлява произтичащите рискове. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева по време на неформалното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси в Дъблин.
Георгиева изтъкна, че изкуственият интелект определя новата технологична граница, при която възможностите срещат риска в епичен мащаб. По думите ѝ Европа е способна на значими трансформации, като тя припомни личния си пример с първата си покупка с твърда валута по време на перестройката, когато членството на България в ЕС и приемането на еврото са изглеждали немислими. Ръководителят на МВФ предупреди, че станалото тогава е доказателство за възможностите на континента, но днес Европа трябва да постигне по-висок икономически растеж, да запази социалния си модел и да се движи с високото темпо на новата технология, тъй като изостава от САЩ, Китай и азиатските технологични центрове.
Според оценките на МВФ изкуственият интелект може да увеличи годишния потенциален растеж на световната икономика с между 0,1 и 0,8 процентни пункта, като Европа трябва да се стреми към горната половина на този диапазон. В краткосрочен план инвестиционният бум стимулира растежа, но може да засили инфлацията заради огромното потребление на електроенергия, докато в дългосрочен план повишаването на производителността може да увеличи предлагането.
Най-тежките последици обаче се очакват на пазара на труда. ИИ може да удари пазара като цунами и да повлияе на до 60% от позициите в развитите икономики. Близо една от десет свободни позиции вече изисква поне едно ново умение, което повишава заплатите, но задълбочава разделението. Докато висококвалифицираните и част от нискоквалифицираните служители могат да спечелят, средният сегмент рискува да бъде силно засегнат.
МВФ разглежда евентуална пазарна корекция, предизвикана от изкуствения интелект, като един от сериозните рискове пред световните финансови пазари. Нарастващото използване на заемни средства и кръговото финансиране между инвестиции, дълг и очаквани бъдещи приходи създават опасност от принудителни продажби при евентуален спад. Георгиева подчерта, че регулаторите трябва да гарантират устойчивостта на финансовата система при подобен сценарий.
За успешното участие на Европа в надпреварата за изкуствен интелект Георгиева очерта няколко ключови приоритета. Те включват осигуряване на частен рисков капитал за стартиращи компании без заложничество към тесни национални интереси и изграждане на енергиен съюз за справяне с високото потребление на центровете за данни. Също така е необходимо въвеждане на гъвкава бизнес среда чрез т.нар. „28-и режим“ за по-лесна транснационална дейност, подкрепа за пазара на труда чрез обучение и преквалификация по модела на Финландия и Дания, както и пълна дигитализация на публичния сектор с електронна идентификация и бързи плащания.
Макар че седем от десетте водещи държави в индекса на МВФ за готовност за изкуствен интелект са европейски, с начело от Дания, Нидерландия, Естония, Финландия и Германия, компаниите в тях все още се сблъскват с регулаторна тежест, липса на капитал и високи цени на енергията. Георгиева посочи европейския подход към регулацията като далновиден, но завърши с призива, че предпазните огради имат смисъл само ако има какво да се пази, и призова за бързо развитие на европейската технологична индустрия.
Източник: plovdiv24.bg
