„Не мога да си представя нито един ден без работа”, казва основателят на ансамбъл „Българе”.
„Нощ в миналото” – зрелищният интерактивен спектакъл, посветен на 150-годишнината от Априлското въстание и сътворен под режисурата и хореографията на Христо Димитров, се превърна в истински празник не само за Габрово, но и за цяла България. Пищните музикални и танцувални сцени, в които се включиха и хора от публиката, разтопиха сърцата на хиляди родолюбиви зрители. Музеят на открито „Етър” се оказа тесен, за да побере желаещите да се насладят на музикално-танцувалните изпълнения, съчетани със сцени, свързани с историята на страната ни.
Христо Димитров получи хиляди овации, а това стана повод репортер на „Уикенд” да го потърси, за да разбере на какво се дължи успехът и как е събрал сили да създаде толкова мащабно шоу. Димитров, който тази есен ще навърши 57 години, определя „Нощ в миналото” като върха в своето творчество, защото подобна симбиоза между толкова много видове изкуства, на толкова голяма сцена и със специални ефекти, не бил правил до момента. Той смята, че най-силно въздействие върху хората е оказала комбинацията от декора, посланието за годишнината и изпълнението на актьорите.
„Маестро Йордан Камджалов го каза точно: „От Вагнер насам такава революция в изкуството не е правена”. Той присъстваше на живо. Звучи високомерно, но маестрото го изрече, не аз. Ако някой ме попита какво сме направили, няма да мога да отговоря. Няма дума, измислена за правилния отговор. Това не беше концерт, не беше представление, нито спектакъл, фестивал или театър. Бих казал, че създадохме нещо като живо кино. Включиха се 250 човека – професионални актьори, любители, възстановчици, каскадьори, технически персонал, гримьори и художници. За двата дни дойдоха близо 3500 души. Иска ми се повече хора да гледат „Нощ в миналото”. След живото кино заминах за Плевен за спектакъла „Непознатите българи”, който ще се играе и 20 години след смъртта ми. „Това е България”, първият спектакъл от трилогията, го играем вече 24 години и се чудя как не е омръзнал на публиката”, споделя Димитров и допълва, че обмисля дали догодина да не повторят „Нощ в миналото”.
След изявата в „Етър” Христо започва подготовка за фестивала в Жеравна, където участниците са още повече. Твърди, че работи непрекъснато и не е от хората, които почиват през уикенда. Преди да срещне съпругата си Цвети, той дори не знаел какво е почивка – последната му такава била на 17-годишна възраст, като под почивка разбирал единствено нощния сън.
Димитров вярва, че идеите му идват „от горе, от Бог” и че креативността е дар, с който човек се ражда. Силната си енергия отдава на начина си на живот – той е пълен въздържател от години. Не пие нищо друго освен вода, избягва енергийни напитки, кафе и алкохол. „Знам всичко за алкохола. Бях на дъното на зависимостта. На 24 години щях да умра няколко пъти. Излизахме четирима приятели, останах само аз жив. Приятелите ми не успяха да се „откачат”. Аз успях и кипя от енергия, дори имам малка дъщеря, която наричаме галено Хриска”, разказва той.
Хореографът споделя, че бил стигнал до там, че не можел да ходи самостоятелно и е страдал от остър панкреатит. „На хората с такъв проблем никой не може да им помогне, докато те сами не решат. Трябва да бъдеш пълен аскет към алкохола”, категоричен е той. Докато бил в абстиненция, четял религиозни книги, които му помогнали да познае истинското покаяние. Днес той се радва на семейството си и кариерата си, макар да признава, че доброволно се е лишил от лична свобода в името на работата си и мисията, на която служи.
Източник: hotarena.net
