Протестиращи и полиция влязоха в ожесточени сблъсъци в Париж и редица други френски градове по време на мащабни национални демонстрации. Недоволството, насочено срещу високите цени и кризата в образователната система, ескалира в навечерието на президентските избори.
Един от най-драматичните инциденти се разигра в Марсилия, където демонстранти атакуваха сградата на местното кметство. Маскирани участници разбиха вратите, използвайки защитни бариери, а сред тълпата се чуха възгласи: „Щурмуваме Бастилията“. След като група протестиращи нахлу във фоайето и остави анархистки символи по стените, полицията се намеси, за да ги разпръсне.
В столицата Париж ситуацията беше не по-малко напрегната. Силите на реда използваха водни оръдия и сълзотворен газ срещу стотици маскирани лица, които замеряха полицаите с фойерверки и различни предмети. При тези вандалски прояви бяха изпочупени прозорците на офисите на медиите CNews и Europe 1 в западната част на града. Блокадите на основни пътни артерии доведоха до затварянето на множество метростанции в центъра.
Напрежението около управлението на президента Еманюел Макрон продължава да расте, след като седмици наред ученически демонстрации прерастваха в сблъсъци. Към недоволните младежи се присъединиха синдикалисти, земеделци, представители на движението на „жълтите жилетки“, климатични активисти и шофьори. По данни на Министерството на вътрешните работи, в протестните акции извън Париж са участвали над 32 000 души, а общият брой на задържаните надхвърля 160 души.
Френският президент призова за спокойствие, подчертавайки, че правото на протест трябва да се съчетава с уважение към хората и собствеността. Правителството, начело с премиера Себастиен Льокорню, определя тези действия като „градско насилие“. Междувременно опозиционните лидери заемат полярни позиции: Жан-Люк Меланшон защитава мирния характер на протестиращите, докато Жордан Бардела ги определя като „професионалисти в създаването на хаос“.
Протестната вълна, започнала през септември от бедните северни предградия на Париж, се превърна в общ фронт срещу неравенството и влошените условия на живот. С наближаването на изборите през 2027 г., правителството е притиснато от необходимостта да прокара бюджетни икономии, докато обществото настоява за по-високи заплати и по-добри обществени услуги.
Източник: dnesplus.bg
