Приходите от данъчни и осигурителни мерки в проекта за държавен бюджет за 2027 г. са сериозно надценени с над 600 млн. евро, а реалният ефект от тях вероятно ще бъде доста по-скромен от предвижданията на Министерството на финансите. Това е основният извод в критичното становище на Фискалния съвет относно средносрочната бюджетна прогноза за периода 2027-2029 г.
Според експертите на институцията, ведомството на финансовия министър очаква допълнителни приходи от 1,926 млрд. евро, докато собствените изчисления на съвета сочат сума от едва 1,30 млрд. евро. Най-голямо разминаване се наблюдава при еднократния данък върху свръхпечалбите – правителството залага на 800 млн. евро постъпления, докато симулациите на Фискалния съвет показват едва 211 млн. евро. Този данък сам по себе си представлява 42% от прогнозния ефект на всички приходни мерки.
Освен това са надценени и очакванията за приходите от осигуровки и електронно фактуриране за 2028-2029 г. Фискалният съвет изчислява разлика от 600 млн. до 1 млрд. евро годишно спрямо оптимистичните прогнози на министерството. Поради тези рискове и липсата на устойчиви ограничения, институцията настоява за допълнителни трайни мерки за около 1,4 млрд. евро, за да се гарантира спазването на поетите пред Европейския съюз ангажименти за намаляване на дефицита.
В доклада се посочва, че планираната фискална консолидация разчита твърде много на еднократни ефекти и на приключването на Плана за възстановяване и устойчивост. Според съвета, сегашната бюджетна рамка не гарантира реално свиване на разходите. Макар номинално да се очаква понижение на техния дял спрямо БВП, това се дължи по-скоро на прекратяването на европейски програми и ръста на икономиката, отколкото на истинска бюджетна дисциплина.
В номинално изражение, докато разходите по европейски сметки спадат с 3,5 млрд. евро, националните разходи всъщност нарастват с 2,7 млрд. евро, или 5,5%. Фискалният съвет подчертава, че без еднократните плащания към общините и пътната инфраструктура, дефицитът за 2026 г. би бил около 3,9% от БВП, което означава, че заложеният дефицит от 3,5% за 2027 г. не представлява реално подобрение.
Ако идентифицираните рискове се материализират, дефицитът може да остане в границите между 3,4% и 4,4% от БВП до 2029 г. Институцията препоръчва създаването на буфер от поне 0,5% от БВП и сериозно преразглеждане на еднократния данък върху свръхпечалбите, като настоява постъпленията от него да бъдат използвани изключително за понижаване на бюджетния дефицит.
Източник: dnesplus.bg
