Родителството би трябвало да бъде най-защитената среда за всяко дете. Когато обаче един родител изпадне в тежка психична криза, а около него липсва работеща система за мониторинг, подкрепа и своевременна помощ, последиците могат да бъдат фатални. Трагедията в столичния квартал „Младост“, при която баща отне живота на 6-годишното си дете и след това се самоуби, отново постави на дневен ред болезнения въпрос за грижата на държавата към хората с психични разстройства и техните близки.
В момента на инцидента бабата на детето била в магазина, а дядото бил на работа. Семейството живеело заедно. Преди три години срещу бащата е имало подаден сигнал за агресивно поведение, след което той е бил настанен в център за психично здраве в София. „Това е петият случай за настоящата година, в който деца губят живота си в семейна среда, убити от свои родители или близки“, коментира пред bTV клиничният социален работник Александър Миланов.
Миланов прави важно уточнение, че за разлика от други тежки случаи, тук не е имало предварителни сигнали за насилие или риск. „Не можем да виним службите или обществото, тъй като не е имало индикации, че нещо подобно може да се случи. Нито съседи, нито учители са подавали сигнали за нередности“, посочва експертът.
Според специалиста липсата на предварителни данни прави ситуацията особено сложна. Той допуска, че психичната криза може да настъпи внезапно. „Този баща не е планирал убийството. Вероятно е станал психотичен пристъп или декомпенсирана реакция. Всичко може да се е случило за секунди. Ние не знаем какво е преминало през ума му“, обяснява Миланов.
Той подчертава, че психиатричната диагноза сама по себе си не е повод за разделяне на дете от родител. Ако човек приема медикаментите си и се лекува, той може да бъде любящ и грижовен родител. Големият проблем според Миланов е липсата на връзка между лечението в болницата и реалния живот след това. „Психиатрията е задният двор на медицината в България. Липсват проследяващи грижи, които да следят дали пациентът приема терапията си и каква е средата в дома му“, категоричен е той.
Друга пречка е достъпът до спешна помощ. В София работи само един такъв кабинет, а при липса на места линейките са принудени да търсят болници из цялата страна. „Системата неглижира психиатричната грижа и в резултат на това умират деца“, заключава Миланов, призовавайки политиците да изградят работеща мрежа за социална и психиатрична подкрепа в общността.
Източник: standartnews.com
