Един час изчакване при съмнение за инсулт може да струва на пациента жизненоважна мозъчна тъкан. За този сериозен риск предупреждават невролози от Българското дружество по инсулт във връзка с критерии, заложени в Националния рамков договор за медицинските дейности за периода 2026–2028 г.
Според специалистите административните изисквания за разграничаване на транзиторна исхемична атака (ТИА), популярна като микроинсулт, от същински инсулт могат да поставят болниците в изключително трудна ситуация. Проблемът е, че медицината не може да си позволи подобно забавяне – при мозъчен удар времето е решаващ фактор както за възстановяването, така и за самия живот на пациента.
„Времето е мозък“ – този фундаментален принцип в съвременната неврология подчертава колко важно е бързото разпознаване на симптомите и незабавната медицинска реакция. Когато кръвоносен съд в мозъка се запуши, част от тъканта остава без нужния кислород и хранителни вещества. Колкото по-дълго продължава това прекъсване, толкова по-голям е рискът от необратими увреждания, което прави предупреждението на експертите изключително критично.
Специалистите поставят под въпрос дали административните правила за отчитане на диагнози не създават опасни предпоставки за забавяне на животоспасяващи действия. Според публикации, позоваващи се на Българското дружество по инсулт, критериите в новия рамков договор предвиждат изчакване от един час при пациенти със симптоми на ТИА, за да се установи дали нарушенията ще отзвучат и състоянието да бъде отчетено по съответната клинична пътека.
Невролозите обаче са категорични, че този подход противоречи на спешността на ситуацията. В първите минути на мозъчносъдово събитие е невъзможно надеждно да се предвиди дали симптомите ще изчезнат или ще прераснат в тежко мозъчно увреждане. Въпреки че болните няма да бъдат връщани без помощ, лекарите се опасяват от финансови санкции за лечебните заведения, ако действат според медицинската нужда, а не според административните условия.
Транзиторната исхемична атака е сериозен предупредителен сигнал, който не бива да се подценява. Дори при бързо възстановяване, причината за нарушението трябва да се изясни незабавно чрез образна диагностика като скенер или ядрено-магнитен резонанс. Международните стандарти изискват бърза оценка, тъй като при исхемичен инсулт венозната тромболиза има прозорец от едва 4,5 часа, а един час забавяне представлява близо 22% от това критично време.
Източник: zajenata.bg
