Родителите му го изпращат в психиатрична клиника, след като разбират за връзката му с друг мъж. Диагнозата, поставена от институцията, е „сексуална перверзия“. Предписаното лечение е трансорбитална лоботомия – процедура, при която се използват шишове за лед, вкарвани през очните кухини директно във фронталния лоб. Цялата интервенция отнема едва петнадесет минути.
Личността на Джеймс е унищожена завинаги. Лекарят съобщава на родителите му: „Перверзията на вашия син е коригирана“. Вместо сина си, те получават обратно празна обвивка, която вече не проявява интерес към мъже, нито към каквото и да било друго. Джеймс, който преди това е бил жизнена, артистична и страстна натура, след лоботомията единствено се взира в стените и изпълнява елементарни инструкции.
На снимката, направена два часа след процедурата, ясно се виждат раните от проникването на шиша за лед над очите му. Там, където някога е имало интелигентен човек, сега зее празно изражение. Лекарят на заден план записва в досието: „Пациентът изглежда спокоен. Вече не проявява девиантни сексуални интереси. Процедурата е успешна“. За медиците „спокойствието“ е било равносилно на тежко мозъчно увреждане, а „успехът“ е бил фактически убийство на личността.
Джеймс никога повече не докосва четка за рисуване, не чете поезия и не се усмихва на шеги. Лоботомията е „излекувала“ хомосексуалността му, като е унищожила неговата човечност. Той прекарва следващите четиридесет и шест години в дом за лоботомирани пациенти, следвайки механични процедури, без да показва предпочитания или желания. Умира през 1994 г. на седемдесет и четири годишна възраст, след като е прекарал 46 години като жива обвивка на някогашно човешко същество.
Родителите му го посещават само веднъж през 1949 г., виждат резултата от своето решение и никога повече не се връщат. Партньорът на Джеймс съхранява снимката и медицинските досиета, които след смъртта му дарява на ЛГБТК архивите. В бележката си той пише: „Това е Джеймс, преди лоботомията да го унищожи, задето ме обичаше. Нарекоха го медицинско лечение, но беше убийство. Те го нарекоха излекуван, а той всъщност беше мъртъв. Тялото му продължи да функционира, но Джеймс умря през 1948 г.“
Методът е популяризиран от д-р Уолтър Фрийман, който вярва, че прекъсването на връзките в префронталния кортекс може да „излекува“ психични разстройства и „нежелано“ социално поведение. Днес тази практика се счита за едно от най-големите варварства в историята на съвременната медицина.
Източник: standartnews.com
