„Детският Алцхаймер“ – така Валентин Грандев озаглави своя публикация в социалните мрежи, в която поставя остър въпрос относно начина, по който съвременните деца растат, учат и поемат отговорност за своя живот. Самият термин не е медицинска диагноза, а провокативна метафора, с която авторът насочва вниманието към умения, които според него все по-често остават недостатъчно упражнявани.
Грандев започва с парадокс: ако възрастен човек внезапно спре да разпознава часовник със стрелки, трудно се ориентира в пространството или не може да планира поредица от действия, това би породило тревога за неговите когнитивни способности. При децата обаче подобни практически дефицити често се приемат за нормални. „То може да отключва телефон, преди да може да завърже обувките си. Може да превърта десетки видеа, но да не познава часовник със стрелки“, отбелязва той, подчертавайки, че технологичната сръчност не е равнозначна на самостоятелност и способност за справяне с житейски задачи.
Една от централните тези на Грандев е, че мозъкът не се развива просто от наличието на възможности, а от тяхното активно използване. Връзването на обувки, подреждането на стаята или приготвянето на храна изискват координация, планиране и самоконтрол – умения, свързани с изпълнителните функции. Когато възрастните поемат всички тези задачи вместо детето – от връзването на връзките до навигацията с GPS – те лишават малките от критично важни тренировки за ума.
Авторът подчертава, че самостоятелността не се появява магически на 18-ия рожден ден. Тя се изгражда чрез ежедневни малки отговорности, грешки и опити. Стремежът на родителите да спестят на децата всяко неудобство или скука често има обратен ефект. Според Грандев полезният модел не е „оставям те да се оправяш сам“, а по-скоро подходът: „Направи го сам, а ако действително се затрудниш, аз съм тук“.
В публикацията се разглежда и въпросът за „обучителния натиск“. Това не означава насилие, а поставяне на изисквания, съобразени с възрастта: детето да приготви раницата си, да помогне в кухнята или да следи за определен срок. Макар тези дейности да не са единственият фактор за развитие, те създават среда, в която се упражняват организация и отговорност. Грандев допълва, че агресивното поведение при децата има множество причини, но призовава за повече фокус върху упражняването на съпричастност и самоконтрол в реалния живот.
Валентин Грандев е автор и публичен лектор, познат с книгите си „Формулата на здравето или какво не се казва за храната“ и „Как да отгледаш вегетарианец или здравословни принципи за всеки“. Той активно споделя своите позиции по социални и здравни теми в страницата си „Формулата“, като често подчертава значението на личната отговорност и връзката с природата.
Източник: zajenata.bg
