Прегледът при лекар, пътуването с такси и вечерята навън тежат все повече на семейния бюджет. Нехранителните стоки са нагоре със 7,7%, а годишната инфлация у нас достигна 5,7%. Лекарят и таксито се превръщат в скъпо удоволствие, тъй като инфлацията в България смени своя фокус. Докато общественото внимание е приковано към цените на сиренето, хляба и олиото, все по-сериозният удар по джоба на домакинствата идва от други посоки – от лекарския кабинет и таксиметровите услуги до ресторантите и покупките за дома. Услугите и нехранителните стоки поскъпват значително по-бързо от хранителните продукти, сочат данните на Националния статистически институт за септември, предаде Труд.
Годишната инфлация в страната достига 5,7%, но зад тази средна стойност се крият съвсем различни ценови реалности. Хранителните стоки са поскъпнали с 1,6% спрямо септември миналата година. При услугите обаче увеличението е 7%, а при нехранителните стоки – 7,7%. Общественото хранене, в което влизат ресторантите и заведенията, е с 9,6% по-скъпо на годишна база. Така инфлацията вече не се измерва единствено с касовата бележка от супермаркета. Тя се натрупва и в сметката за придвижване, поддръжката на автомобила, образованието, медицинските грижи и свободното време – разходи, които често са трудни за отлагане.
Разликата между поскъпването на храните и това на останалите стоки е показателна. През последната година хранителните продукти увеличиха цените си по-умерено, отколкото в предходни периоди. Това обаче не означава, че животът е по-евтин, а че натискът върху потребителите се преразпределя. През септември хранителните стоки са поскъпнали с 0,6% спрямо август, докато нехранителните стоки отбелязват месечно увеличение от 1,3%. Това разграничение е важно, тъй като когато инфлацията се забавя, цените обикновено продължават да растат, но с по-малка скорост, оставяйки потребителя без усещане за облекчение.
Най-чувствителни са увеличенията при услугите, от които човек трудно може да се откаже. Извънболничните лечебни услуги са поскъпнали с 18,6% за година, стоматологичните – с 11,9%, а ветеринарните – с 21,8%. При здравните грижи цената не е единственият проблем, тъй като честотата на нужда от тях може да доведе до сериозен удар върху семейния бюджет. Така инфлацията придобива социално измерение, особено за хората с по-ниски доходи, за които възможността за избор е силно ограничена.
Транспортът също остава сектор със сериозен ценови натиск. Таксиметровите превози са поскъпнали с 18,4%, а шофьорските курсове и годишните технически прегледи – с 13,3%. Данните за горивата също са впечатляващи: бензинът е поскъпнал с 33,9% на годишна база, а дизелът – с 55,3%. Всичко това се отразява не само на личните автомобили, но и на бизнеса, логистиката и цените на крайните услуги, които зависят от транспортните разходи.
Накрая, България остава сред страните с най-висока инфлация в ЕС. Според хармонизирания индекс на потребителските цени, инфлацията у нас е 5,6%, докато в еврозоната е 3,8%. Истинската инфлация обаче се усеща в личната сметка, където сборът от всички неизбежни разходи – от лекаря до ресторанта – показва, че парите стигат за все по-малко, дори когато цените в хранителния магазин растат по-бавно.
Източник: standartnews.com
