30-годишната археоложка Клеопатра Лорънс разплита мистериите на древността. Едно почти незабележимо парченце керамика я отвежда до мащабно откритие, а следите на изгубената Атлантида може да се крият в Гърция.
Понякога съдбата започва с едно име. Когато родителите ѝ я кръщават Клеопатра, те едва ли са подозирали, че един ден дъщеря им ще изследва древни руини, ще търси следи от изчезнали цивилизации и ще мечтае да открие последното убежище на най-известната египетска владетелка. Днес 30-годишната британка Клеопатра Лорънс е археолог, документалист и популярна фигура в социалните мрежи. Тя има над 320 000 последователи, които увлича в света на древните загадки – от погребания под вулканична пепел Помпей до легендарната Атлантида и библейския Ноев ковчег.
Най-впечатляващото е, че тя вече е направила археологическа находка, която според нейния университетски преподавател се нарежда сред най-важните открития в Помпей за последното десетилетие. И всичко започва с един почти незабележим счупен керамичен фрагмент. Клеопатра израства в Лондон и още от дете свиква с въпросите за необичайното си име. Любопитството ѝ към египетската царица постепенно се превръща в истинска страст към историята. Родителите ѝ забелязват този интерес и ѝ подаряват детската книга Egyptology – свят, пълен с разгъващи се карти, изгубени съкровища и изображения на египетски мумии, в който присъстват Тутанкамон и Нефертити.
Този подарък се оказва съдбоносен. Любопитството ѝ никога не изчезва, а постепенно обхваща цивилизации далеч отвъд Древен Египет. Тя избира да учи археология в престижния Оксфордски университет, където разбира, че истинските разкопки могат да бъдат не по-малко вълнуващи от приключенските романи. На 19-годишна възраст Клеопатра участва в първите си разкопки край английския град Дорчестър. Заедно с още 24 студенти тя прекарва две седмици на римски обект, докато Великобритания е обхваната от лятна гореща вълна.
Денят започва в 6:30 сутринта. Следва път пеша от лагера до разкопките, а след това – часове на търпелива работа под жаркото слънце. Първата ѝ находка е скромна – няколко стъклени мъниста. Но именно те ѝ разкриват магията на археологията: възможността да докоснеш предмет, който някой е носил преди около две хилядолетия. В интервю за People Клеопатра описва тези две седмици като истинска магия. За нея търпеливото разкриване на руините прилича повече на медитация, отколкото на тежък физически труд. Истинският ѝ пробив обаче тепърва предстои.
Когато пристига на разкопки в Помпей, Клеопатра попада в град, където миналото буквално лежи под краката ѝ. По древните улици още личат следите от колелата на каруците, а каменните стъпала показват как пешеходците са пресичали улиците, без да газят в калта. Тя работи в района на Републиканските бани – обект, изследван съвместно от Свободния университет в Берлин, Оксфордския университет и други научни институции. Проучванията там проследяват развитието на Помпей още преди превръщането му в римска колония през 80 г. пр.н.е. И точно там младата археоложка намира малък керамичен фрагмент, който първоначално изглежда незначителен.
Едва след завръщането ѝ в Оксфорд преподавател я пита дали осъзнава какво е открила. Върху керамиката е имало знак от изключително рядката нуцерийска писменост, датиращ от VI век пр.н.е. Според Клеопатра такъв знак дотогава не е бил откриван в Помпей. Находката подсказва, че местното население е използвало собствен език още преди римското господство. Тя добавя нов аргумент към научните спорове за произхода на града и влиянието на етруските, гърците и местните общности. Макар предметът да е дребен, историческата му стойност е огромна. Клеопатра разказва, че преподавателят ѝ го е определил като най-важната находка в Помпей за десетилетието.
Днес Клеопатра живее в Португалия и развива проекта си Cleopatra Digs It в социалните мрежи. Една от най-интересните загадки, които разглежда, е легендата за Атлантида. Според популярна теория разказът на Платон за потънала цивилизация може да е вдъхновен от съвсем истинско бедствие. През 373 г. пр.н.е. гръцкият град Хелике, разположен край Коринтския залив, е засегнат от разрушително земетресение. Античните предания разказват, че след него огромни морски вълни заливат града. Клеопатра обяснява явлението с втечняването на почвата – процес, при който водонаситените земни пластове губят своята устойчивост.
Години наред Хелике е смятан за изгубен, но през 2001 г. екип под ръководството на гръцката археоложка Дора Кацонопулу и учения Стивън Сотър открива следи от него. Според Лорънс е възможно Платон да е бил вдъхновен от историята на Хелике при описанието на Атлантида. Това остава хипотеза, а не доказателство, че легендарната цивилизация действително е съществувала. Друга загадка, на която археоложката обръща внимание, е Ноевият ковчег. Тя коментира твърденията, че в турските планини са открити следи от древния плавателен съд, но подчертава, че това не представлява научно потвърждение.
Една от причините Клеопатра да привлича толкова много последователи е необичайният ѝ поглед към историята. Тя не се интересува само от императори и съкровища, а от хората, живели зад стените на древните градове – какво са обичали, от какво са се страхували и за какво са спорили. В интервюто си за People тя споделя, че най-силно я привличат историите, показващи колко малко се е променила човешката природа. Преди 5000 години хората са се влюбвали, клюкарствали са и са се тревожили за бъдещето си точно както днес. Последната мечта на младата археоложка остава откриването на изгубената гробница на Клеопатра VII – една от най-големите мистерии, които тя се надява да разреши с помощта на съвременните технологии.
Източник: standartnews.com
