Знаете ли защо с мъжа ми мразим роднините му? Защото години наред изплащаме заемите им.
Когато преди време със съпруга ми се оженихме, брачният ни живот започна в малка гарсониера. И двамата имахме добра работа, затова решихме да изтеглим заем и да си купим по-голямо жилище. И тук се намеси свекървата: „Какво? Искате да теглите заеми? Цял живот да плащате на банки!? Млади сте още, работете и някой ден ще спестите пари за апартамент.“ Собствената й дъщеря и съпругът й бяха теглили огромен кредит, така че в думите на възрастната жена имаше зрънце истина.
С мъжа ми се отказахме от идеята и продължихме живота си постарому.
Но няколко месеца по-късно сестра му ни помоли да изтеглим заем вместо тях: „Братко, банката ни е сложила в черния си списък, моля те, изтегли кредит заради нас, а ние ще го изплащаме.“ Млади бяхме, глупави, а и свекървата ни увери, че ако помогнем на дъщеря й, тя също ще погасява месечните вноски. Така със съпруга ми изтеглихме 30 000 лв. и ги преведохме на сметката на сестра му.
Първите месеци удържаха на думата си и редовно погасяваха заема, но по-късно се започна: „Трябва да купим на децата дрехи, след няколко дни ще ви платим“… Или пък: „Този месец не ми платиха, после ще ви дадем парите.“
Това „после“ с времето се превърна в никога. Свекървата вдигаше рамене и безпомощно казваше: „Съжалявам, пенсията ми е малка.“ Положението ставаше все по-отчайващо. Току-що бях излязла в майчинство, а трябваше да плащаме чужди дългове.
Опитах се да си намеря надомна работа, но не се получи.
В замяна слушахме празни обещания, че когато си стъпят на краката, ще ни върнат всичко до стотинка. Съвсем наскоро съпругът на зълва ми се пенсионира и от фирмата му изплатиха няколко заплати, но дори и тогава не дадоха нищо за кредита. Вече седем години мизерстваме, за да погасяваме чужд заем. Що за хора са това? Как им дава съвестта да спят спокойно нощем, като знаят, че заради тях семейството ми гладува?
Ето затова с мъжа ми мразим роднините му и не искаме да имаме нищо общо с тях.
