Геополитическото танго в последните дни поднесе най-неочаквано жиро – ситуация, при която единият партньор обикаля около другия като ветрило – в сложните отношения между Европа и Русия. В разгара на натрупаната умора от войната в Украйна, Кремъл изигра неочакван дипломатически коз, който осигури на президента Путин безпрецедентен диалог с лидерите на Финландия и Норвегия.
Въпреки че Хелзинки и Осло, влизайки под ядрения чадър на НАТО, превърнаха Балтийско море в „Езерото на Алианса“, днес двете скандинавски столици се превърнаха в най-важния дипломатически канал между Изтока и Запада. Путин умишлено прескочи традиционните европейски сили като Германия и Франция, за да демонстрира, че чува ясно както недоволството по площадите, така и затишието в индустриалните зони.
С избора си на Норвегия и Финландия, руският лидер изпрати категоричен сигнал, вероятно консултиран с Доналд Тръмп още преди срещата в Осло, че Москва е готова да води диалог с НАТО чрез посредничеството на Севера. Тези държави се ползват с доверието на Вашингтон, но същевременно нямат амбицията да диктуват условията на мира, за разлика от Брюксел.
Скандинавският пробив принуди украинския президент Зеленски да направи зрелищно „очо кортадо“ – термин в тангото, означаващ рязка смяна на посоката и внезапно спиране. За първи път от началото на конфликта той даде ясна заявка, че Киев е готов за директен разговор с Путин, продиктувана несъмнено от задаващото се спиране на американската финансова и военна помощ под диктовката на Тръмп.
Дипломацията обаче е танц, в който стъпките се определят от по-силния. Реакцията на Кремъл не закъсня и тя нямаше нищо общо с детайли около срещата. Докато преди Москва настояваше Зеленски да пътува до руската столица, сега говорителят на Путин постави ново условие: преговорите да се водят единствено при пълно зачитане на „реалностите на терена“. С това темпото се вдига, а двете страни вече не спорят дали ще има преговори, а каква ще бъде цената на компромиса.
Столицата на ОАЕ, често наричана Манхатън на Близкия Изток, се очертава като дестинация за финален акорд. Докато европейската политическа сцена е заета с дипломатическа хореография, зад кулисите Тръмп пусна друга мелодия, лишена от сантименти. В разгара на санкциите руски петролни танкери вече плават с пълна скорост директно към Източното крайбрежие на САЩ и пристанището в Ню Йорк. Това е първият недвусмислен поздрав от екипа на Тръмп и неговия пратеник Стив Уиткоф към Москва, сигнализиращ, че Америка е готова за прагматизъм, ако Русия предложи компромис на фронта.
Големият залог на срещата в ОАЕ не е просто замразяването на войната, а разпределянето на новите сфери на влияние. Докато Европа беше заета с протести и вътрешни трусове през октомври, ноември се очертава да премине в съвсем различен ритъм. Светът очаква с надежда и страх първата среща на тримата големи – Тръмп, Путин и Си Цзинпин – в Шънджън, където новата геополитическа хореография ще покаже дали предстои истински прозорец към мира или ехото от бойните барабани ще продължи да доминира.
Източник: standartnews.com
