В историята на българската столица трудно може да се открие друга личност, оставила толкова дълбок отпечатък върху облика на града, но същевременно платила толкова жестока лична цена, колкото инж. Иван Иванов. Управлявал София в продължение на цяло десетилетие – от 1934 до 1944 г. – неговият мандат остава в историята като „Златното десетилетие на столицата“. Наричан от съвременниците си „Некоронованият цар на София“, той трансформира изостаналия провинциален град в модерна европейска столица. Вместо заслужено признание обаче, съдбата му поднася затвор, пълна забрава и цинизма на режим, който използва гения му, докато го държи в окови.
Роден в Сливен през 1891 г. в семейство на военен, инж. Иван Иванов завършва водно инженерство в престижния Технически университет в Мюнхен. Големият му житейски успех идва още преди кметския пост – той е главният проектант и двигател на Рилския водопровод. Това грандиозно хидротехническо съоръжение с дължина 82 километра, преминаващо през планини и тунели, спасява разрастваща се София от постоянната водна криза. Заради този подвиг легендарният генерал Владимир Вазов с уважение го нарича „Рилски“.
Когато поема управлението на София през 1934 г., Иванов започва мащабна модернизация. По негово време се павират стотици улици, въвеждат се първите тролейбусни линии, извършва се масово озеленяване и се създава първият цялостен градоустройствен план на столицата. Кметът обявява война на корупцията и бюрокрацията, като всеки месец публично обявява разходите на общината до последната стотинка. По време на Втората световна война, когато над София падат съюзническите бомби, инж. Иванов отказва да се евакуира, оставайки в града като „капитан на потъващ кораб“, за да помага на пострадалите жители.
Истинският кошмар за инж. Иван Иванов започва след деветосептемврийския преврат през 1944 г. Новата комунистическа власт го арестува и изправя пред Народния съд. Обвинението е типичното за епохата – „германофилство“ и „профашистка дейност“, базирано единствено на факта, че е учил в Германия и е имал контакти с немски дипломати като кмет. Иронията е пълна, тъй като преди 1944 г. царската полиция е следила Иванов, подозирайки го в леви убеждения, защото като кмет той категорично отказвал да уволнява служители заради политическите им пристрастия, издигайки в култ единствено професионализма.
Въпреки липсата на вина, Народният съд го осъжда на смърт, по-късно заменена с доживоживотен строг тъмничен затвор и конфискация на имуществото. Скоро след това обаче новата власт осъзнава, че няма друг специалист, способен да реализира мащабния проект за язовир край София. Така се стига до парадокса инж. Иван Иванов да проектира язовир „Искър“ директно от затворническата си килия. Всяка сутрин надзирателите му носят чертожна маса, а той, пазен от охрана, изчислява параметрите на най-големия язовир в България. Когато проектът навлиза в решителна фаза, режимът го освобождава, за да ръководи строежа на терен, но името му е напълно заличено от официалните хроники.
Инж. Иван Иванов умира в бедност и пълна изолация през 1965 г. Дори след политическата му реабилитация през 90-те години, паметта за него остава жертва на идеологически спорове и в София липсва мащабен негов монумент. И до днес софиянци пият най-чистата рилска вода благодарение на неговия гений, а съдбата му остава един от най-ярките примери за това как родината понякога наказва най-достойните си синове.
Източник: standartnews.com
