Живка Гичева – една от най-значимите журналистки в телевизионния ефир от 90-те години и началото на новото хилядолетие, трябваше да отбележи своя 70-годишен юбилей на 25 юли, но съдбата имаше други планове. Жената, която винаги се стремеше да владее времето, бизнес процесите и техните изпълнители, намери смъртта си в тежка катастрофа през лятото на 2009 година. Само седмица преди фаталния инцидент тя събра голяма компания в изискан клуб зад кино „Изток“, за да почерпи щедро за рождения си ден и за предстоящите си мащабни продуцентски начинания.
„При нея всичко беше грандиозно, прецизно и амбициозно“, споделят категорично нейните близки. Един от проектите ѝ е „Арт трафик“ – предаване за култура, което след нейната смърт продължава да се излъчва всеки делник по PRO.BG. Тя винаги държеше да бъде първа, а „Арт трафик“ зададе нов стил и динамика на всички последващи сутрешни предавания. Сценаристът Елин Рахнев и Петя Дикова с микрофон в ръка доказаха, че в дебата за духовните пространства няма граници. Едва след тях стартираха „Денят започва с култура“ по БНТ и „Преди обед“ по Би Ти Ви, а в предаването „На кафе“ започнаха да вкарват повече теми с интелектуална насоченост.
Друг проект, в който Живка Гичева участваше активно, е фамилната сага „Стъклен дом“. Много от концепциите за създаването, логистиката и стратегията на този първи модерен сериал идват именно от нея. Тя беше истински визионер, умеещ концептуално да съчетава най-доброто от традициите на телевизията от късния социализъм с челния опит на западните канали.
Когато снимките за първия сезон на „Стъклен дом“ започнаха в началото на 2010 г., нея вече я нямаше. Тя не присъстваше и в паметта на основния екип, затова името ѝ липсваше в надписите. Най-близък с Живка от тримата кинаджии зад „Стъклен дом“ – Димитър Гочев, Димитър Митовски и Росен Цанков, беше Гочев. Нейни приятели си спомнят, че на поклонението в столичния храм „Свети Седмочисленици“ той беше в шок, трудно осъзнавайки загубата на безценен творчески партньор. Тя беше от малкото дами в ефира, които можеха аргументирано да заявят: „Телевизията – това съм аз“.
Страстта ѝ към телевизията се зароди още като студентка в Московския университет. В руската столица тя се запознава с бащата на дъщеря си Владимира – българин, с когото пътищата им бързо се разделят. През втората половина на 80-те Живка е сред малцината на „Сан Стефано“ 29 с диплома за телевизионна журналистика. Тя прави истинска революция с „Вариант 3“ – предаване извън клишетата, политическата коректност и скучните костюми, което се отличава от всичко останало по онова време.
За Живка най-важни бяха чистотата на езика и непосредствеността. Тя често канеше Иван Кулеков, който представяше своята „партия за създаване и разпространение на слухове“. По-късно към тях се присъединява и драматургът Христо Бойчев със своя „Съюз на сетните сили“. Така започва голямото шоу на триото, чийто запазен знак е ироничната фраза на Живка: „Шъ съ оправим“, изречена с вдигнати пръсти, пародиращи знака за победа на СДС.
Сатириците разиграваха скечове по сюжети от улицата и парламента. Ако двамата трябваше да благодарят на някого за началния тласък в популярността си, това безспорно беше Живка Гичева. Когато Асен Агов стана генерален директор, той закри „Вариант“ 1 и 2, но рейтингът на „Вариант“ 3 остана железен. Публиката високо ценеше нейните „антрета“, които разкриваха начетеност, социална съпричастност и остроумие.
„Вярвам, че един ден наистина ще се оправим!”, твърдеше тя. Гичева проповядваше необходимостта от ежедневна доброта и обикновен човешки патриотизъм. Тя беше новатор и в документалните си филми за емигрантите, показвайки ги не като отчаяни хора, а като успели личности, които милеят за родината. В крайна сметка обаче, след поредица от интриги и смяна на ръководствата в БНТ, тя беше принудена да напусне, но никога не спря да работи за телевизията.
До онзи фатален августовски ден, в който тя и дъщеря ѝ Владимира се качват в автомобила на познат. Шофьорът губи контрол и се забива челно в насрещното движение. Той се отървава почти без драскотина, а Живка Гичева умира на път за болницата. Днес Владимира е щастлива, че вижда много от майка си в своя син Боян, който е визуално копие на своята прочута баба.
Източник: hotarena.net
