Това бяхме ние-децата на социализма, ето как растяхме

Хората на средна възраст в България, а и по-възрастните, с носталгия си спомнят за своето детство.
То премина в годините на социализма, за които сега ни убеждават, че били “мрачни и пропити с насилие и кръв”. Така ли беше?

Много българи днес твърдят, че са израснали в едно по-спокойно и подредено общество, в което са се чувствали по-сигурни. Няма да се лъжем, че тогава имаше толкова стоки и удобства колкото днес, но базови потребности като – дом, храна и здравеопазване, като че ли бяха гарантирани за повече хора в България. Това се отнасяше най-вече за децата.

Трябва да признаем, че “ни държаха” по-строго в училище, а и у дома. Повечето от нас не бяха презадоволени като много днешни деца, но:

1. На първо място – ние сме “оцелели” и сме родени нормално, въпреки че нашите майки, когато са били с главоболие са пили аспирин, яли са консерви и често са работели до последните дни на бременността…

2. Пиехме вода от маркуча за поливане на градината, а не от бутилки, закупени в големи търговски вериги.3. Хапвахме млечен сладолед, бял хляб с масло или свинска мас. Пиехме безалкохолни напитки със захар, но не сме били с наднормено тегло, защото постоянно си играехме навън…

4. През лятото често излизахме сутрин и играехме по цял ден – на криеница, граничари, крадци и милиционери, кралици, каубои и индианци – на всичко останало, което въображението на едно дете е в състояние да роди.

5. Често родителите ни не можеха да ни открият часове наред, но за щастие децата рядко ставаха жертва на насилие по улиците на българските градове и села през тези години.

6. Ние не добавяхме приятели в “социалните мрежи”, а имахме реални приятели!Отивахме с велосипед или пеша до домовете им, за да бъдем заедно, без предварителна уговорка!

7. Не ни даваха хапчета за хиперактивност. Ние нямахме училищни психолози, но все пак завършвахме училище.

8. Не ни продаваха “лекарства” и други опасни субстанции пред училище.

9. Ние нямахме “PlayStation”, “Nintendo”, 100 кабелни канала. Ние не разполагахме с мобилни компютри, Интернет или “чат стаи” в социалните мрежи…