Световният ден на околната среда ни насочва към едни от най-ценните природни екосистеми у нас и по света – торфищата. Те заемат едва 0,1% от територията на България, но изпълняват ключова за състоянието на околната среда роля – задържат в себе си огромно количество въглерод и по този начин допринасят за ограничаване на климатичните промени. Едновременно с това те са местообитание на редки растения, различни видове мъхове и са убежище за мигриращи птици.
Част от този природен феномен у нас се намира в Чаирските езера в Западните Родопи – седем водоема, разположени между селата Триград и Мугла на надморска височина от 1360 до 1460 м. На пръв поглед Чаирите изглеждат като спокойно родопско кътче. Но под повърхността им се крие много повече. Там природата е изградила сложна жива система, която работи като архив, воден регулатор и въглеродно депо едновременно. Те съхраняват не само редки растителни видове, но и хилядолетна история, заключена в пластове си. Затова и е важно да се полагат усилия за опазването им всеки ден.
Именно заради значимостта на тези природни феномени DEVIN и Българска фондация „Биоразнообразие“ реализират съвместния дългосрочен проект „Чаирски езера. Капсули биоразнообразие в Родопите“, насочен към опазването, възстановяването и по-доброто разбиране на уникалната природа в региона. Торфищата се образуват бавно – в продължение на хиляди години. В основата стоят торфените мъхове, които се развиват във влажна среда и имат способността да задържат много вода. Когато растителните остатъци попаднат в такава постоянно влажна и бедна на кислород среда, те не се разграждат напълно. Вместо това започват да се напластяват и постепенно образуват торф – богат на въглерод материал, който може да остане съхранен в земята хилядолетия.
Торфището е своеобразен природен архив. Всеки негов слой носи история за предходни растителни общности, промени във водния режим, климатични условия и процеси, протичали далеч преди нашето време. В Чаирските езера торфеният пласт на места достига над 3,5 метра – впечатляваща дълбочина, която показва колко дълго природата е изграждала тази система. Най-отгоре е живият растителен слой с торфени мъхове и влаголюбива растителност. Под него се намира торфеният пласт, образуван от натрупани и частично разложени растителни остатъци. В различни части на езерото под торфа има тиня и по-уплътнени седименти, преди да се достигне минералното дъно.
Макар често да остават незабелязани, мъховете са едни от най-важните организми за живота на торфищата. Те са древни растения, еволюирали преди повече от 400 милиона години, и са преживели драстични промени в климата. За разлика от растенията, които познаваме по-добре, мъховете нямат истинска коренова система и специализирани тъкани за пренасяне на вода. В торфищата обаче тяхната роля е много по-голяма. Торфените мъхове не само живеят в тази среда – те я създават. Благодарение на способността си да модифицират водния режим и химизма на водата, те „конструират“ своето местообитание, обяснява доц. д-р Райна Начева от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
В Чаирските езера се срещат редки растителни видове, които зависят именно от тази комбинация от вода, мъхове и влажна среда. Сред тях са блатната орхидея Hammarbya paludosa, торфеният мъх Sphagnum obtusum и блатният плаун Lycopodiella inundata. Красотата на тези местообитания не е шумна и очевидна. Тя е в детайла – в мъховите „горички“, в плаващите острови, в цветовете на торфените мъхове, които могат да варират от ярко зелено през оранжево до винено червено. Проектът „Чаирски езера. Капсули биоразнообразие в Родопите“ показва, че опазването на околната среда не винаги започва от най-видимото. Понякога започва от мъховете и пластовете торф, които тихо пазят паметта на природата.
Източник: standartnews.com
