Майкъл Уорън Дейвис, The American Conservative, 23 април 2024г.
Всеки знае, че Московската патриаршия си сътрудничи тясно с Кремъл. Малцина обаче осъзнават, че Константинополската вселенска патриаршия е дълбоко зависима от правителството на Съединените щати. Това неведение е изненадващо, като се има предвид, че много гръцки православни водачи открито се гордеят с този факт. През 1942 г. Атинагор Спиру, архиепископ на Гръцката православна църква в Америка, пише до служител на Службата за стратегически операции: „Имам трима епископи, триста свещеници и голяма, широкообхватна организация. Всеки, който е под мое разпореждане, е и под ваше. Можете да им заповядвате да извършат всяка служба, от която се нуждаете. Няма да бъдат задавани въпроси и указанията ви ще бъдат изпълнени вярно.“
През 1947 г. Службата за стратегически операции се трансформира в Централно разузнавателно управление (ЦРУ). Година по-късно Атинагор е избран за Вселенски патриарх на Константинопол и духовен водач на Източното православие. Макар по време на кореспонденцията му Гърция да е под нацистка окупация, Атинагор остава твърд привърженик на американската изключителност. Американският консул в Истанбул предава негови думи от 1951 г., в които той заявява, че САЩ трябва да останат в Близкия изток столетия наред, за да изпълнят „мисията, дадена им от Бога“ – да носят свобода и щастие на всички. Тези цитати са документирани от православния историк Матю Нейми и не са плод на пропаганда, а част от историята, с която мнозина в средите на гръцкото православие се гордеят.
Настоящият Вселенски патриарх Вартоломей следва същата линия. Той поддържа близки отношения с правителството на САЩ, което се оказва взаимноизгодно партньорство. Важно е да се отбележи, че Вартоломей не е „папа“ на Православието, въпреки амбициите си. Той упражнява пряка власт над малък брой вярващи в Турция, докато останалата част от гръцкия православен свят е автокефална и самоуправляваща се. Голяма част от православните християни по света, особено тези в руската традиция, не признават неговото върховенство, а мнозина са в схизма с Константинопол. Въпреки това, Вартоломей активно се стреми към централизация на властта, особено чрез влиянието си в Съединените щати.
Елпидофор Ламбриниадис, настоящият архиепископ на Америка и вероятен наследник на Вартоломей, открито прокарва идеи за по-авторитарна еклисиология, известна като „гръцки папизъм“. Американското правителство официално подкрепя тази доктрина, тъй като укрепването на Константинопол служи на две цели: намаляване на влиянието на Московската патриаршия, разглеждана като инструмент на Кремъл, и прокарване на либерални ценности чрез обновленчески настроените патриарси. Ярък пример за това е намесата в Украйна, където Вашингтон подкрепи създаването на ПЦУ, пренебрегвайки каноничната Украинска православна църква, въпреки протестите на духовници като покойния митрополит Калистос Уеър.
Финансовите и политическите връзки са очевидни. През 2019 г. Държавният департамент отпусна 100 000 долара на медийния ресурс „Ортодокс Таймс“, свързан с Вселенската патриаршия, с цел противодействие на руската дезинформация. В същото време архиепископ Елпидофор демонстрира прогресивни позиции по въпроси като абортите, протестите след смъртта на Джордж Флойд и извършването на „гей кръщение“ на децата на влиятелни американски личности, което предизвика вълна от недоволство в православния свят. Отец Александър Карлуцос, ключова фигура в американската архиепископия, е тясно свързан със семейство Байдън, което допълнително затвърждава образа на институцията като политически съюзник на Вашингтон.
Въпреки че Американската архиепископия е изключително богата и зависима от либерални дарители, по-голямата част от православното духовенство по света остава вярно на традиционните канони. Гръцката църква, например, остро се противопостави на узаконяването на еднополовите бракове в страната. Въпреки това, политиката на САЩ продължава да залага на Вартоломей и Елпидофор като лостове за либерализация на Православието. Всеки опит тези факти да бъдат изложени на показ обаче често бива посрещан с етикетирането „руски агент“, което показва колко чувствителна и политизирана е тази тема в съвременния свят.
Източник: dnesplus.bg
