На 28 юни православният календар отбелязва Пренасянето на мощите на светите мъченици, безсребреници и чудотворци Кир и Йоан. Този ден обединява църковната памет за светци лечители, почитани заради своите чудеса, с народните традиции, които свързват датата с Копривения пост, брането на коприва и предпазването на дома от негативни влияния. 28 юни е и финалният ден от Петровия пост, преди празника на светите апостоли Петър и Павел на 29 юни.
Кир и Йоан са наричани безсребреници, тъй като според църковните предания те са помагали и лекували хората, без да търсят заплащане. Те са пострадали за Христовата вяра през 311 г., а техният празник се чества на 31 януари и 28 юни. В православната традиция имената им са символ на изцеление, милосърдие към болните и отказ от алчност при търсене на помощ.
Историята на 28 юни ни отвежда в Египет след мъченическата им смърт. Според житието, мощите на светите Кир и Йоан са били пренесени от Конопа, близо до Александрия, в селището Мануфин. Това място е било смятано за страшно, тъй като преди това там е съществувал езически храм, който хората са свързвали със зли сили.
Патриарх Теофил Александрийски е пожелал да очисти Мануфин от езическото наследство, но не е успял да реализира намерението си. Тази мисия е била продължена от неговия наследник, свети патриарх Кирил Александрийски. В житието се разказва, че ангел Господен му се е явил във видение и му е заповядал да пренесе там честните мощи на мъчениците Кир и Йоан.
Свети Кирил е изпълнил повелята, пренесъл мощите и издигнал църква в чест на светците. От този момент мястото, което преди е предизвиквало страх, започва да се почита като пространство за молитва и изцеление. Преданието гласи, че по молитвите на Кир и Йоан там са се случвали много чудеса и болните са получавали помощ.
Точно тук църковната памет се слива с народните вярвания. Докато в храма 28 юни е свързан с мощи и молитви, в дома и на полето същата дата се свързва със силата на копривата – растение, което е едновременно парещо, лечебно, предпазящо и отблъскващо злото.
В народния календар денят е известен като Копривен пост. В миналото се е вярвало, че именно тогава копривата трябва да се бере, защото впоследствие тя губи част от своите лечебни свойства. Старото поверие гласи, че ако се събира с голи ръце, ставите ще болят по-малко, а тялото ще бъде по-здраво.
Копривата отдавна е част от народната медицина. От нея са се приготвяли отвари, настойки и ястия, като на този конкретен ден им се е приписвала особена сила. Вярвало се е, че отвара, приготвена по време на Копривения пост, може да помогне срещу болести, да възстанови силите и да донесе дълголетие.
Народната вяра не се е ограничавала само до лечението. На копривата се е приписвала и защитна сила срещу уроки, лоши очи и зли духове. Снопове от коприва са се окачвали до входната врата, за да пазят прага, а метла от коприва се е използвала за почистване, за да се „измете“ всичко лошо от къщата.
Поради това и трапезата в този ден е имала голямо значение. Вярвало се е, че всеки, който опита ястие с коприва на Копривения пост, ще бъде предпазен от болести. Така билката става мост между здравето на тялото и защитата на дома – едновременно храна, лекарство и знак за закрила.
Според народните забрани, на този ден не трябва да се започват ремонти или тежки почиствания, тъй като това може да доведе до проблеми в дома. Не се препоръчва изплащането на дългове или сключването на сделки, за да се избегнат парични загуби. Особено се избягвали кавгите с роднини и съпругата или съпруга, защото се е вярвало, че раздорът може да се проточи.
Тези забрани отразяват логиката на народния календар – денят не е просто дата, а предупреждение как човек да пази дома си, думите и отношенията си. След седмици на пост и точно преди Петровден, традицията настоява за по-малко шум, по-малко риск и повече внимание към семейния мир.
28 юни през 2026 г. е последният ден от Петровия пост, който тази година е от 8 до 28 юни. На следващия ден Църквата почита светите първовърховни апостоли Петър и Павел – един от големите летни празници. Това прави 28 юни ден на завършване, в който постът приключва, но празничната радост още не е настъпила напълно.
В това междинно време църковната и народната линия се срещат най-ясно. От едната страна са светите Кир и Йоан – лечители и чудотворци, а от другата е копривата – скромна, пареща и силна билка, превърната в знак за здраве и защита. Денят напомня, че в стария календар вярата и ежедневието вървят ръка за ръка: молитвата пази душата, а обичаят пази прага.
Източник: standartnews.com
