На 1 септември Православната църква отбелязва началото на новата църковна година и почита паметта на свети Симеон Стълпник – един от най-значимите подвижници в християнската история. По вековна традиция в храмовете на този ден се отслужват молебени и се отправят молитви за Божи благослов през предстоящия цикъл. Вярващите се молят за „благоприятна Господня година“ – израз, който е тясно свързан с проповедта на Иисус Христос в синагогата в Назарет. Докато светската Нова година започва на 1 януари, църковният календар поставя своето начало именно през септември.
Свети Симеон Стълпник получава своето необичайно прозвище заради начина, по който избира да прекара земния си път – върху висока каменна кула, наричана на старобългарски „стълп“. Роден в Кападокия, той още от ранна възраст се посвещава на християнството, силно впечатлен от думите на Христос за чистото сърце и покаянието. След като прекарва десет години в манастир и три години в уединена пещера в пост и молитва, Симеон търси пълно откъсване от светския живот. Той изгражда висока кула, където прекарва десетилетия в молитвено съзерцание, откъдето идва и името му „Стълпник“.
В българската народна традиция 1 септември е натоварен със силно земеделско значение и е познат под имената Симеон орач, Симеон сърп, Симеон брульо и Летен полазник. Това е денят, който бележи началото на есенната полска работа и прокарването на първата бразда. Рано сутрин домакините приготвят обредни питки от пшенично брашно за воловете и биволите, като малки кравайчета се окачват на рогата на животните за здраве и плодовитост.
Орачите и сеячите излизат на нивите в празнични одежди, придружени от жените си, които пръскат жарава около тях за берекет. След като се прокара първата бразда, обредната пита се разделя на четири части: едната се оставя на изток, втората е за добитъка, третата се заравя в земята за плодородие, а четвъртата остава за стопанина. Народните вярвания са категорични, че на този ден не трябва да се дава нищо назаем и не бива да се изнася нищо от дома, тъй като се смята, че така може да „избяга берекетът“.
Освен забраната за изнасяне на вещи, в някои краища се избягва и тежката домакинска работа като готвене, пране и простиране. Голямо значение се отдава и на „полазника“ – първият човек, който прекрачи прага на дома. Ако той е добър и заможен, годината ще бъде успешна. Добър знак е и срещата с човек, носещ пълни ръце, което предвещава богата реколта. На Симеоновден имен ден празнуват Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона и Марта.
Източник: standartnews.com
