На буквите дължим своето оцеляване като народ. Това заяви големият поет, писател и драматург Стефан Цанев, коментирайки огромното значение на 24 май пред NOVA. Според него именно писмеността е съхранила българската идентичност през всички превратности на вековете, а самият празник е трябвало да бъде обявен за официален национален празник на страната.
Цанев определи това като своя „голяма болка“, тъй като България е пропуснала историческия шанс да бъде „уникална държава, която има държавен празник на езика си“. По неговите думи, политическите интерпретации на датата нямат никакво значение, за разлика от символиката и дълбокото уважение към словото и културата.
В хода на разговора писателят се върна към началото на своя творчески път. Той си спомни как още като ученик написал наивно стихотворение за 1 май, което предизвикало порицание от страна на неговите учители. Тогава той все още не осъзнавал истинската сила на думите. Цанев призна, че дълго време се е съмнявал дали притежава талант за поезия, поради което избрал журналистиката като по-сигурна професия. Постепенно, след срещи с утвърдени писатели и реакции към неговите текстове, започнал да вярва в себе си като автор.
„Поетът търси да предизвиква. Понякога съм го правил умишлено“, сподели Цанев. Според него днес много млади автори не срещат достатъчно отпор към творчеството си, а липсата на критична реакция води до обезценяване на словото и до един „вид духовна смърт“.
Поетът отправи и остра критика към езика на политиците и публичното говорене в България. По неговите думи, нивото на езика в институциите влияе пряко върху обществото и младите хора. Той дори отбеляза, че в Народното събрание „най-добър български език говорят турците“, докато езикът на голяма част от останалите политици става все по-груб и беден.
Цанев изрази и сериозна тревога от начина, по който социалните мрежи променят свободата на словото. Според него там свободата често се трансформира в агресия и духовна разруха. „Там излиза цялата гнус на хората“, заяви той, като подчерта, че истинската свобода изисква култура и отговорност.
В края на разговора писателят предупреди и за опасността от концентрация на власт. Макар да признава, че „демокрацията е слаб режим“, той бе категоричен, че именно свободата остава най-ценната ѝ страна.
Източник: dnesplus.bg
