Един ден влизате в стая и… замръзвате. „Защо дойдох тук?“ — въпросът като че ли виси във въздуха. Преди минута сте били пълни с решителност, а сега — празнота. И тогава идва неспокойството. Не защото сте забравили — това изглежда дреболия. А защото усещате: нещо се случва. Нещо не е наред.
Паметта не изчезва внезапно като светлина, която се гаси с ключа. Тя се изплъзва бавно, капка по капка, като вода от съд с пукнатина. Днес не можете да си спомните името на съседа. Утре забравяте да изключите ютията. Вдругиден обърквате рождените дни на близките си. А един ден, както е казал Оскар Уайлд, „човек губи спомените си — и себе си с тях“.
Най-лошото е, че обществото сякаш ни внушава: това е нормално. „Възраст, какво очакваш?“ — често използвано оправдание, зад което се крие бездействието. Но никой не казва: „Боли ме сърцето — нормално е, възраст“. Защо тогава приемаме толкова лекомислено проблемите на мозъка — най-финия и сложен механизъм в тялото?
Когато всички около него смятаха, че старостта е присъда, един човек се противопостави на тази идея. Александър Александрович Микулин. Името му не звучи толкова гръмко, колкото Сахаров или Корольов, но приносът му към науката и здравето е не по-малко значим. Той е инженер, авиоконструктор, академик, създател на легендарни двигатели. Но на 50 години лекарите му казали, че „двигателят“ му — сърцето — отказва. Прогнозата била тежка. И тогава настъпил обрат: Микулин не се предал.
Той разработил система, която не само удължава живота, но и запазва качеството му. Не просто да се доживее до 90 години, а да се изживеят тези години с бистра мисъл, енергия и интерес към живота. Както е казал Хипократ: „Ако даваме на тялото толкова упражнения, колкото са му нужни, и толкова храна, колкото е необходимо, никой няма да боледува“.
Първата препоръка е „Гравитационен удар“: заставате на пръсти и внезапно отпускате петите си към пода. Повтаряте няколко пъти. Това е техника, която Микулин правел два пъти дневно. С възрастта кръвта циркулира по-бавно и се застоява, а мозъкът се нуждае от постоянен приток на кислород. Това просто движение активира кръвообращението, особено в най-фините капиляри.
Втората препоръка касае позата. Прегърбени рамене, напрегнат врат, отпусната глава — всичко това пречи на кръвоснабдяването. Микулин съветва да ходите с книга на главата, да правите набирания, ако е възможно, и ежедневно да се изправяте на пръсти, вдигайки ръце нагоре, за да се разтегнете. Третата препоръка е тренировката на мозъка: учете стихове наизуст, четете книги, научавайте нови думи и решавайте логически задачи. Той казвал: „Запомнянето е като дишането. Ако спреш, ще се задушиш“.
Четвъртата препоръка е свързана с храненето. Микулин препоръчвал смес от мед и целина. Настържете 10–15 см корен от целина, добавете 1–2 супени лъжици мед и залейте с една водна чаша топла вода. Оставете да престои 2–3 часа и пийте по една чаша на ден. Паметта не е просто списък от имена и дати. Тя е нашата история, нашата идентичност. И можем да я запазим с малки ежедневни усилия и грижа за себе си.
Източник: zajenata.bg
