Омбудсманът Велислава Делчева изпрати официално становище до председателя на 52-рото Народно събрание Михаела Доцова, министрите на земеделието и храните Пламен Абровски и на правосъдието Николай Найденов, както и до председателя на УС на Националното сдружение на общините Даниел Панов. В него тя настоява за спешни законодателни и организационни мерки за защита на признатите реституционни права на гражданите, след като се очаква изтичане на ограниченията за разпореждане със земята от т.нар. „остатъчен поземлен фонд“.
В позицията се подчертава, че премахването на ограниченията за разпореждане със земите по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) създава риск от допълнително свиване на поземления ресурс. Този ресурс е от решаващо значение за довършване на реституционните и обезщетителните процедури.
„Отпадането на ограничението за разпореждане със земите от остатъчния поземлен фонд намалява гаранциите, че гражданите ще получат земя в изпълнение на актовете за признатите им от държавата права“, предупреждава омбудсманът Велислава Делчева.
Тя припомня, че след отпадането на предходни ограничения през 2010 г. се наблюдаваше масово разпродаване на земи от остатъчния фонд, което наложи въвеждането на два последователни мораториума през 2015 г. и 2020 г. Историческият преглед показва, че всяко либерализиране на режима при незавършена поземлена реституция води до намаляване на земите, необходими за удовлетворяване на правата на гражданите.
Особено тревожен е фактът, че в регистрите като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ все още фигурират имоти с признато право на възстановяване в стари граници, както и земи, които фактически се владеят и обработват от своите собственици, но формално са актувани като общинска собственост. Това създава риск от разпоредителни сделки с имоти, за които реституционните процедури все още не са приключили.
Делчева обръща внимание и на трайната съдебна практика на Върховния касационен съд. Според нея земите с признато право на възстановяване в стари граници не попадат в приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ и не могат да бъдат третирани като част от остатъчния поземлен фонд.
„При разпоредителни сделки от общината със земи, които са частна собственост, но са неправомерно включени в остатъчния поземлен фонд, се увеличава вероятността от конфликти и съдебни спорове. Това подкопава правната сигурност и конституционния принцип на правовата държава“, предупреждава омбудсманът.
В становището се подчертава, че забавянето на поземлената реституция вече е квалифицирано от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) като системен проблем, свързан с прекомерна намеса в правото на собственост. Решенията на ЕСПЧ по темата са под засилено наблюдение от Комитета на министрите към Съвета на Европа, а препоръчаните мерки за защита все още не са изпълнени.
„Продължителното неизпълнение на решенията на органите по поземлената собственост и на съдебните решения е квалифицирано от ЕСПЧ като системно нарушение на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи поради прекомерна намеса в правото на собственост“, се казва още в позицията.
Омбудсманът препоръчва възстановяване на ограничителния режим за разпореждане със земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ, определяне на краен срок за завършване на реституцията, преразглеждане на протоколите за определяне на остатъчния фонд и ускоряване на законодателните промени, предвидени в законопроекта № 47-202-01-31/02.06.2022 г.
Според Велислава Делчева защитата на признатите реституционни права е въпрос не само на законност, но и на възстановяване на общественото доверие в държавата и принципите на правовия ред.
Източник: dnesplus.bg
