Горещите вълни, продължителни периоди на суша и внезапни наводнения вече не са просто случайни събития, а признак за системна трансформация на климатичния режим в България. Нашата страна показва слаба устойчивост пред климатичните промени, които вече са отговорни за хиляди смъртни случаи и мащабни икономически щети.
Само преките финансови загуби от сушата и екстремните горещини през 2025 г. се оценяват на над 1 милиард евро. Тази сума представлява приблизително 1% от брутния вътрешен продукт на България, което се равнява на около 140 евро на всеки гражданин.
Тези тревожни данни са представени в новия доклад „Изследване на уязвимостите към и последиците от климатичните промени в България: Съвместна национална оценка“. Докладът е координиран от Net-Zero Lab към Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е изготвен от екип от водещи български учени, съобщава БТА.
Според индекса CCPI за 2025 г., България заема 50-о място в класацията на 64 държави. Мерките за намаляване на парниковите газове са оценени като слаби, а климатичната политика и енергийният сектор са маркирани като много слаби. Единствено при използването на възобновяеми енергийни източници страната показва средни резултати.
България се затопля значително по-бързо от средните световни темпове, тъй като се намира в един от климатичните „горещи точки“ на Югоизточна Европа. Средната годишна температура в периода 1991–2020 г. е с около 0,8 градуса по Целзий по-висока спрямо периода 1961–1990 г., като най-силно затоплянето се усеща през лятото и в Северна България.
Прогнозите са мрачни: броят на горещите дни и нощи може да скочи от сегашните 10–20 до цели 50–60 до края на този век. Същевременно се променя и режимът на валежите – макар общото количество да е стабилно, умерените дъждове се заменят от опасни и проливни валежи. Особено тревожно е, че екстремните валежи по Черноморието са се увеличили с 60 до 75% след 1991 г.
Учените наблюдават нов модел: по-сухи лета, последвани от интензивни валежи през есента, което води до внезапни наводнения. Примери за това са бедствията в Карловско през 2022 г., в Царево през 2023 и 2025 г., както и в Елените през 2025 г.
Екстремните горещини вече вземат хиляди жертви. През 2023 г. високите температури са били свързани с 1670 смъртни случая, което поставя България на второ място в Европа по показателя смъртни случаи на един милион жители. Най-силно засегнати са възрастните хора над 65 години, при които смъртността е скочила с над 150% спрямо периода 1990–2000 г.
Ако не се предприемат мерки и емисиите останат високи, броят на смъртните случаи от горещини може да достигне 3463 годишно до края на века. Икономическите последици също ще бъдат тежки – без адаптация България може да загуби между 1% и 3,5% от БВП вследствие на суши, наводнения, пожари и спад в производителността.
Източник: standartnews.com
