Смъртта на рок музиканта Ицо Петрофф изненада част от приятелите му. До последно той поддържаше връзка с близките си и говореше за ново издание на книгата си, в която споделяше лични истории и отношения от българския шоубизнес.
По информация на HotNews, през последната година от живота си музикантът живеяше в Дома на ветераните на културата и изкуствата в столичния квартал „Захарна фабрика“. До този край го доведоха сериозни здравословни проблеми и семейни трудности, които постепенно промениха живота му.
Роден на 9 януари 1952 г. в София, Христо Петров (Ицо Петрофф) завършва Консерваторията и с години се стреми към успех, участвайки в престижни фестивали като „Златният Орфей“ и „Песен за Варна“. През 1991 г. той основава рок групата „Татко Кристофър“ и стои зад множество музикални и артистични инициативи.
Здравето на музиканта се влоши значително през последните години. Той страдаше от тежък диабет, който според публикации доведе до пълна загуба на зрението му. Това стана и една от основните причини да се оттегли от интернет и да прекрати активното си присъствие в социалните мрежи, където преди често коментираше музика, концерти и обществени теми.
Въпреки физическите трудности, Петрофф не спря да се интересува от музикалния живот в България и света. Според близките му, той си пожелаваше отново да бъде на сцената и много му липсваха приятелите, които с годините станаха все по-малко.
Личният живот на музиканта беше белязан от самоотвърженост и грижи за семейството. Майка му, известната модистка Иванка Милкова, беше прикована на легло близо 10 години, като Петрофф се грижеше за нея денонощно и сам. След нейната смърт, тежко се разболя и сестра му, Жана Христова.
В продължение на пет години Ицо Петрофф полагал грижи и за сестра си, която страдала от остеопороза, Паркинсон и рак на гърдата. Той споделял, че изпълнявал всяко нейно желание, купувал ѝ храна и бил до нея до последния дъх, признавайки след смъртта ѝ, че се чувства напълно осиротял.
Съдбата му се обърна още по-тежко след загубата на сестра му. Твърди се, че докато се грижел за майка си, музикантът прехвърлил своята част от наследственото жилище в Подуяне на сестра си, с надеждата, че тя или децата ѝ ще бъдат до него. След нейната смърт обаче имотът преминал към наследниците ѝ, а поради липсата на близки отношения с племенниците си, той в крайна сметка останал без дом.
Когато стана известно за тежкото му положение, новината стигна до Съюза на българските музикални и танцови дейци. Композиторът Кирил Икономов се ангажира с помощ и съдейства Петрофф да бъде настанен в Дома на ветераните на културата и изкуствата. Икономов го посещавал редовно, носел му храна и му помагал в ежедневието.
Ицо Петрофф остана свързан най-вече с рок сцената от началото на 90-те години. Освен „Татко Кристофър“, той основа и „Арт рок център“, а сред проектите му беше и инициативата „Три дами ни гледат от небето“, посветена на Леа Иванова, Паша Христова и Зорница Попова. През годините той често е говорил открито за личния си живот и близките си хора, като част от тези истории попаднаха и в книгите му.
Автор на шест книги, Петрофф разказваше за преживяванията си и отношенията си с хора от музикалните, артистичните и спортните среди. Той беше една от малкото публични фигури от своето поколение, които открито говориха за бисексуалността и хомосексуалните си връзки. В интервюта споделяше и за проблемите, които е имал по време на социалистическия режим заради сексуалната си ориентация, твърдейки, че изявите му в БНТ и БНР са били ограничавани, а турнетата му – прекратявани.
В интервю за „Уикенд“ Петрофф разказа, че е имал връзки както с мъже, така и с жени, и че е бил женен два пъти. Сподели и че има дъщеря, която живее в Германия. Той често критикуваше хората, които крият сексуалната си ориентация от страх, и настояваше за повече толерантност в обществото.
Най-тъжният детайл от последните му дни е, че Петрофф продължаваше да прави планове. Според приятели, той говореше за ново издание на книга, в която отново щяло да се върне към истории от артистичните среди. Не бил обсебен от пенсията или материалните си трудности, казвайки, че парите му стигат – „колкото похарчи, толкова“.
По-силно от всичко той усещал липсата на сцената и на хората, с които някога е споделял музиката си. Ицо Петрофф си отиде след живот, белязан от музика, скандали, откровени признания, тежки семейни грижи и дълги години на борба със здравословни проблеми.
Източник: zajenata.bg
