Сгушени на самата граница между Албания, Черна гора и Косово, Албанските Алпи представляват едно от най-девствените и мистични кътчета в цяла Европа. Този величествен планински масив обединява в себе си сурова, непокътната природа, вековни традиции и панорами, които спират дъха на всеки посетител.
Поради поразителната си прилика с Алпите в Централна Европа, регионът заслужено е получил прозвището „Швейцария на Балканите“. Тюркоазени реки, кристално чисти езера и свежи алпийски поляни са обградени от отвесни карстови върхове, напомнящи италианските Доломити или швейцарските масиви. Острите дървени покриви на традиционните каменни къщи в селата Тет и Валбона създават илюзията за истински швейцарски кантон, където времето е спряло, а гостоприемните местни жители посрещат гостите с домашно сирене и традиционния многослоен пай, известен като флия.
Зад тази идилия обаче се крие завладяваща и мрачна история. Местното име на Албанските Алпи е Проклетия – „Прокълнатите планини“. Според легендите, дяволът сам е сътворил тези остри скални върхове само за ден, за да причини беди на хората. Други предания разказват за майка, която проклела планината, след като загубила синовете си в нейните ледени прегръдки. Истината е, че заради вертикалните скали, опасните ждрела и суровите зими, районът е бил почти непроходим за завоеватели векове наред, което му е спечелило репутацията на опасно и „прокълнато“ място.
В сърцето на село Тет се пази мистичен символ от миналото – каменната Кула на заточението. Тя е изградена без прозорци и е тясно свързана с Кануна на Лека Дукагини – древен закон, управлявал живота на северните албанци. Според него, при убийство роднините на жертвата са имали право на кръвно отмъщение, а застрашените мъже са се укривали в кулата, където са били недосегаеми, докато старейшините водели преговори за помирение.
Пътят към Албанските Алпи е приключение само по себе си. Фериботът през езерото Коман предлага гледки, сравними с норвежките фиорди или ждрелата на Нова Зеландия. Тесният воден път криволичи между 1000-метрови отвесни скали, водещи към оазиси като река Шала, наричана „Тайланд на Албания“. По-навътре в планината се намира и прочутото „Синьо око“ – леденостуден карстов извор с наситено синьо-зелен цвят.
Днес Албанските Алпи са притегателна сила за любителите на екстремния трекинг от целия свят. Най-емблематичният маршрут преминава през прохода между Тет и Валбона на 1811 метра височина, докато над всичко това се извисява първенецът Мая Йезерце (2694 м). Със своята уникална комбинация от природа, швейцарски пейзажи и неповторим балкански дух, Албанските Алпи остават една от най-вълнуващите дестинации на континента.
Източник: standartnews.com
