Когато обсъждаме инфаркта, обикновено първо се сещаме за високия холестерол, тютюнопушенето, наднорменото тегло, диабета и повишеното кръвно налягане. Това действително са сред основните фактори, които постепенно увреждат коронарните артерии.
Съществуват обаче и по-малко очевидни обстоятелства, които могат временно да увеличат натоварването върху сърцето и да отключат остър инцидент при човек с вече развита, но понякога недиагностицирана атеросклероза. Важно е разграничението: отключващият фактор не е равнозначен на основна причина.
Една безсънна нощ, тежка тренировка или обилен обяд рядко причиняват инфаркт при напълно здраво сърце. При стеснени коронарни артерии обаче те могат да се окажат последният тласък към разкъсване на атеросклеротична плака и образуване на кръвен съсирек.
Инфарктът на миокарда възниква, когато кръвоснабдяването към част от сърдечния мускул бъде прекъснато. Най-честият механизъм е разкъсване или увреждане на атеросклеротична плака в коронарна артерия, последвано от образуване на тромб. Колкото по-дълго сърдечният мускул остава без достатъчно кислород, толкова по-голяма част от него може да бъде необратимо увредена. Затова при съмнение за инфаркт всяка минута е важна.
1. Хроничното недоспиване натоварва сърцето: Недостатъчният сън не влияе само на концентрацията и настроението. Продължителното недоспиване се свързва с по-високо кръвно налягане, нарушения в обмяната на глюкозата, по-силни възпалителни процеси и неблагоприятни промени в хормоните на стреса. За повечето възрастни редовният сън от приблизително седем до девет часа е важна част от профилактиката.
2. Мигрената може да бъде маркер за по-висок риск: Някои проучвания откриват връзка между нея и по-висок риск от сърдечносъдови събития, като асоциацията е по-изразена при мигрена с аура. Хората с мигрена е добре да контролират внимателно кръвното налягане, холестерола, теглото и тютюнопушенето.
3. Замърсеният въздух не засяга само белите дробове: Фините прахови частици и изгорелите газове могат да предизвикат възпалителна реакция, нарушения във функцията на кръвоносните съдове и промени в съсирването на кръвта. При силно замърсяване хората от рисковите групи е разумно да ограничат продължителното физическо натоварване навън.
4. Обилната и много мазна храна може временно да увеличи натоварването: След прекалено голямо хранене организмът насочва повече кръв към храносмилателната система. При човек с напреднала атеросклероза това допълнително натоварване може да допринесе за появата на болка в гърдите или остър сърдечен инцидент. По-безопасният подход е храната да се разпределя в умерени порции.
5. Силният гняв, страхът и тъгата могат да действат като спусък: При силна емоция организмът отделя адреналин и други хормони на стреса. Пулсът се ускорява, кръвното налягане се покачва, а сърцето се нуждае от повече кислород. Силният стрес може да отключи и т.нар. синдром на разбитото сърце – временно отслабване на сърдечния мускул.
6. Дори прекалено силната радост понякога натоварва сърцето: Сватба, раждане, голяма печалба или внезапна добра новина също могат да причинят силно физиологично вълнение. При хора с тежко сърдечно заболяване внезапното и крайно вълнение може да провокира симптоми.
7. Внезапното тежко физическо натоварване крие риск: Проблем възниква, когато човек, който дълго време е бил обездвижен, внезапно започне изключително тежка тренировка. Тренировките трябва да започват постепенно, а хората със сърдечна болест трябва да обсъдят натоварването с лекар.
8. Грипът и другите инфекции могат да увеличат краткосрочния риск: По време на инфекция организмът активира силен възпалителен отговор. Рискът от инфаркт е бил приблизително шест пъти по-висок през седмицата след лабораторно потвърден грип. Ваксинацията срещу грип се препоръчва особено при хора със сърдечносъдови заболявания.
9. Астмата може да затрудни разпознаването на симптомите: При астматичен пристъп могат да се появят стягане в гърдите и задух, подобни на тези при сърдечен проблем. Нова или по-силна болка в гърдите, която не се повлиява от инхалатор, трябва да бъде оценена спешно.
10. Сутрешните часове могат да бъдат по-рискови: В ранните часове се повишават кортизолът и катехоламините, кръвното налягане се покачва, а съсирването на кръвта може да бъде по-активно. Това е период, в който физиологичното натоварване върху сърдечносъдовата система се променя.
11. Катастрофи и продължителен травматичен стрес: След бедствия често се наблюдава повишаване на сърдечносъдовите проблеми поради внезапен страх, липса на сън, прекъсване на лечението и продължително психологическо напрежение, което може да продължи с месеци.
Сексуалната активност временно ускорява пулса, но при повечето здрави хора рискът е нисък. Пациентите с тежки сърдечни заболявания трябва да обсъдят с кардиолог кога тя е безопасна. Големите спортни събития също натоварват, особено ако се съчетаят с алкохол, цигари и пропускане на лекарства.
Основните причини, които трябва да контролираме, остават високото кръвно налягане, високият холестерол, диабетът, пушенето, обездвижването и затлъстяването. Редовните профилактични прегледи са ключови, тъй като коронарната атеросклероза може да се развива дълго време без симптоми.
Най-характерният симптом е болка, натиск или стягане в центъра на гърдите. Други признаци са дискомфорт в ръката, врата или челюстта, задух, студена пот, гадене и замайване. При съмнение за инфаркт незабавно позвънете на 112. Не шофирайте сами и не чакайте симптомите да преминат.
Материалът има информативна цел и не замества прегледа и съвета на лекар.
Източник: zajenata.bg
