Когато става въпрос за първите симптоми на деменция, повечето хора автоматично се сещат за загуба на паметта, объркване и пропуски в познавателните способности. Специалистите обаче предупреждават, че началните индикатори за заболяването не винаги са толкова явни.
В много случаи промените започват години по-рано и се проявяват чрез фини трансформации в личността, поведението и начина, по който индивидът реагира на ежедневните ситуации. Сред ранните предупредителни знаци се отличават внезапната загуба на самоувереност в средна възраст, социалната изолация, намаленото търпение към близките, повишената тревожност, затрудненията при справяне с рутинни задачи и отслабената концентрация.
Професор Джил Ливингстън от Университета в Лондон подчертава, че семействата често забелязват промени в емоционалните реакции и настроението много преди поставянето на официална диагноза. Мащабно проучване, проследяващо хиляди служители в продължение на години, потвърждава, че определени личностни изменения през средната възраст са пряко свързани с по-висок риск от развитие на деменция в по-късен етап от живота.
Един от най-значимите сигнали, откроени в изследването, е загубата на вяра в собствените сили. Хората на възраст между 40 и 50 години, които съобщават за рязък спад в самочувствието, показват значително по-висок риск от развитие на деменция. Този фактор се оказва по-силен предсказател дори от депресивните състояния или нарушенията на съня, като рискът се повишава с около 50% дори след изключване на други влияния като генетика, образование и сърдечносъдово здраве.
Друг критичен показател е трудността при справяне с ежедневни предизвикателства, които преди са изглеждали лесни. Учените отдават това на изчерпването на така наречения когнитивен резерв – способността на мозъка да се адаптира към стрес и да решава проблеми. Паралелно с това често се наблюдава емоционално отдалечаване, изразяващо се в по-слаба емпатия или раздразнителност, което може да бъде придружено от хронично чувство на напрежение и несигурност.
Важно е да се отбележи, че нито един от тези признаци не е категорично доказателство за деменция, тъй като те могат да бъдат породени от менопауза, стрес или преумора. Повод за лекарска консултация е налице, когато промяната е трайна и коренно различна от досегашното поведение на човека. Добрата новина е, че здравословният начин на живот, физическата активност, качественият сън и социалните контакти могат да подобрят мозъчното здраве и да намалят дългосрочните рискове.
Източник: zajenata.bg
