Преди дни голямото ми българско семейство се отправи за пореден път към скапаните гърци. Без никаква изненада регистрирах, че магистралата към тях не е помръднала и сантиметър от миналия септември и отново опира в Благоевград.
Успяхме да оцелеем по завоите на Кресна и стигнахме границата. Неприветлив митничар ни зърна документите, обиколих един ров, образувал се в асфалта, пълен с карета, шарнири и полуоски, и продължихме.
За седем месеца обаче мързеливите гърци бяха завършили магистралата и стигнахме до Солун за по-малко от час. След още толкова пристигнахме на любимото ни място, където ключът ни чакаше под изтривалката, както обикновено.
Изкъпахме се в непоносимо чистата вода, четири лаврака се отъркаха в мен и огладнях. Отидохме в близкия ресторант.
Естествено, всичко в него беше традиционно вкусно, а обслужването, точно както го обичам – без излишна сервилност, но и без темерутщина – бързо, чисто и спретнато. После трябваше да купим някакви неща и влязохме в местния магазин.
Посрещнаха ни усмихнати млади хора с осанка на аристократи, подмятаха си шеги по между си, видимо доволни, че са на работа. Магазинът беше нещо средно между аптека и бутик. Ухаеше на свежест, дори покрай витрината с риба.
Оттам обаче не взимаме риба, защото един мързелив грък всяка сутрин минава под прозореца ни и ни предлага морски деликатеси, които още мърдат. Със сигурност ги краде отнякъде.
Големите ни проблеми обаче започнаха преди вечеря. Някой глупак така е разположил барбекюто, че залезът ти бие направо в очите, а морето е толкова близо, че слънцето се отразява във водата и просто е невъзможно да следиш как се изпича рибата. Освен това, има десетина вида скари, подпрени до него и това да избереш най-подходящата също е дерт. Скапани гърци!
Ние обаче им го върнахме на следващия ден. Бяхме седем семейства със стотици деца и окупирахме целия плаж. Почти изгорихме електрическата помпа, надувайки несметните Джъмбо-стоки, които бяхме накупили. Набодохме чадърите, проснахме кърпите, намазахме телата и започнахме да крещим и да пием. Привечер се надигнахме, зарязахме всичко по плажа и отидохме на ресторант. Ненадейно се изви буря. Помете всичко и го запокити в тъпото им море. На следващия ден то отново беше прозрачно чисто, но ние ще отидем пак!
Цялата тази агония продължи седмица и най-накрая се отправихме към любимата ми България с най-красивите жени и най-умните деца!
Ангелин Балсамаджиев
Източник: dunavmost
