Режисьорът Бойко Илиев изпрати официално отворено писмо до министъра на културата Евтим Милошев, ресорния заместник-министър Мариана Василева и председателя на Комисията по култура и медии в Народното събрание Антон Кутев. В него той изразява острото си възмущение от спектакъла на „Театър 199“ „Както в най-добрите дни“, написан от италианския драматург Диего Плеутери, който представя любовна история между двама млади мъже.
Ето каква е позицията на режисьора:
Повод за моето писмо е постановката „Както в най-добрите дни“ от Диего Плеутери, която направи своята премиера в България на сцената на „Театър 199“ на 29 и 30 юни 2026 г. под режисурата на Марий Росен, с превод от Нева Мичева и участието на актьорите Севар Иванов и Теодор Кисьов.
Спектакълът е част от редовния афиш на театъра, като се играе без никакви ограничения във времевия пояс и без поставено възрастово ограничение за публиката.
Излагам своята гражданска позиция, водена от следните съображения:
1. Относно естетическите критерии: Считам, че представянето на еднополовата любов като символ на универсалната тема за любовта е идеологическа предефиниция на човешката природа, а не обогатяване на разбирането за нея в рамките на класическата естетика.
2. Относно културната идентичност: Появата на подобни продукции в престижен театър като „Театър 199“ според мен не съответства на българските исторически, морални и православни традиции, както и на ценностите, свързани със семейството.
3. Относно държавната субсидия: „Театър 199“ е държавен културен институт, който се издържа от бюджета. Според чл. 2 от Закона за закрила и развитие на културата, държавната политика е насочена към „опазване и обогатяване на културно-историческото наследство, съхраняване на българския книжовен език, традиции и обичаи; закрила на националната културна идентичност“.
В тази връзка задавам следните въпроси:
1. По какъв начин репертоарната политика на държавните театри се съобразява с целите на Закона за закрила и развитие на културата?
2. Смятате ли за нужно да се създаде Закон за сценичните изкуства, който да уреди ролята на театъра при утвърждаването на моралните ценности и националните идеали?
3. Смятате ли за необходимо въвеждането на стриктни критерии за възрастово обозначение на спектакли със специфично съдържание?
Държа да подчертая, че не отричам правото на театъра да поставя съвременна европейска драматургия, а просто изразявам критично мнение от консервативна и естетико-философска гледна точка.
Източник: plovdiv24.bg
