Бюджет 2026 на управляващите по всяка вероятност ще се окаже в противоречие с Конституцията. Или поне важни текстове от него.
Припомняме, че опозицията и омбудсманът сезираха Конституционния съд след приемането на параметрите на бюджета за годината и след като държавният глава отказа да наложи вето. Становища при конституционните съдии са постъпили от различни организации и експерти, все в посока на противоконституционност на текстовете.
Спорните моменти са с определяне на трудовия стаж и механизма за определяне на минималната работна заплата. Например КТ „Подкрепа“ категорично подкрепя искането за установяване на противоконституционност на параграф 11.т.1-4 и параграф 46 от преходни и заключителни разпоредби на закона за държавния бюджет. Синдикатът изтъква, че чрез годишен бюджетен закон се предлагат съществени и трайни промени в два основни института на трудовото право: изчисляването на трудовия стаж и механизмът за определяне на минималната работна заплата. Текстовете не са технически бюджетни правила и засягат непосредствено трудови права, доходи и жизнено равнище и затова, според КТ „Подкрепа“, трябва да бъде отхвърлено изцяло.
Освен това синдикатът изтъква пред КС, че промени в Кодекса за труда са направени през преходни и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет, което заобикаля редовната процедура по обществено обсъждане. Синдикатът вижда и противоконституционност в текста за минималната работна заплата и по-точно в това, че държавата не определя принципите и критериите на бъдещия механизъм за определяне на нейния размер, не посочва краен срок за въвеждането му и не се дава защита срещу продължително замразяване.
В своето становище до КС проф. Емил Мингов също подчертава, че за пореден път се констатира порочната практика за промени на закони в преходни и заключителни разпоредби. Той е категоричен също така, че изменението на чл.355,ал.2 от КТ противоречи на чл.16 от Конституцията, доколкото премахва съществуващата законова гаранция за работника при непълно работно време и води до понижаване степента на законова защита на положения труд. Освен това постулатът не хармонизира с основополагащите принципи на правовата държава. Според него има Конституционен проблем и с механизма за определяне на минималната заплата, тъй като не е заменен с нов предложен. С редица други аргументи проф. Мингов предлага на конституционните съдии да обявят оспорените от депутатите текстове за противоречащи на основния закон на страната.
Проф. Валери Димитров изразява становище, че прекомерният дефицит от 5,7% нарушава принципа на правовата държава по смисъла на чл.4,ал.1 от Конституцията и поради това трябва да бъде обявен за противоконституционен. Фискалният съвет пък констатира пред КС, че бюджетът се отклонява от няколко ключови числови фискални правила, без да са налице законовите предпоставки за дерогация.
Становището на ВСС също е категорично – има противоречие с Конституцията в текстовете за определяне на трудовия стаж и по отношение на механизма за определяне на минималната работна заплата. И така, какво следва, ако КС обяви текстовете за противоречащи на основния закон. По принцип, когато Конституционният съд обяви текстове от Закон за държавния бюджет за противоконституционни, влизат в сила правилата на Конституцията на Република България и Закона за Конституционния съд. Съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията, актът или конкретните текстове, обявени за противоконституционни, престават да се прилагат. Това правило влиза в сила три дни след обнародването на решението на КС в „Държавен вестник“.
Решението действа занапред – то не анулира автоматично вече направените разходи или трансакции, извършени законосъобразно до този момент. Ако текстовете от бюджета са променили или отменили по-стари финансови или социални правила например чрез Преходните и заключителни разпоредби, с решението на КС се възстановява действието на старите разпоредби в редакцията им преди промяната. В същото време Парламентът не може да игнорира решението. Народното събрание е длъжно в 3-месечен срок от влизане в сила на решението на КС да уреди правните последици, като гласува необходимите промени или актуализация на бюджета, за да запълни създалия се правен или финансов вакуум съобразно указанията на съда.
Източник: dnesplus.bg
