Някога политиците пътуваха до Вашингтон, за да търсят подкрепа. Днес обаче мнозина вярват, че е достатъчно просто да изпратиш папка с документи отвъд Океана и да очакваш някой друг да свърши политическата работа вместо теб. Последните дни около вътрешния министър Иван Демерджиев приличат на сценарий за сериал, който се пренаписва всяка сутрин. Първо бяха едни дати, после други. Първо един маршрут, после съвсем различен. Първо Дубай, а след това парламентът доказа, че е невъзможно човек да бъде едновременно на борда на частен самолет и на депутатската трибуна.
След това се появиха самолетните билети, паспортните печати, удостоверенията от МВР и документите от турските власти. Ако тази тенденция продължи, скоро ще ни трябват и метеорологични справки, за да разберем в коя държава е валял дъждът. Очевидно кризисният пиар не се предава лесно – когато една версия се срине, веднага се появява нова. А когато и тя започне да пропуква, на помощ идва международният елемент. С ключови думи като OFAC, „Магнитски“ и PNR, вътрешният министър Иван Демерджиев, който в момента е на посещение в САЩ, се опита да отклони вниманието от неудобния въпрос: защо официалните документи противоречат на министерските му твърдения?
Вашингтон не е резервен български съд и тук изниква любопитен политически парадокс. Санкциите по американския закон „Магнитски“ действат само в рамките на американската юрисдикция и за отношенията с тяхната финансова система. Те не са присъда от български съд и са правно неприложими както у нас, така и в целия Европейски съюз. Брюксел вече неведнъж напомни, че санкции от трета държава не могат да се прилагат на наша територия. Затова опитите вътрешнополитически спорове да бъдат „експортирани“ към OFAC приличат повече на дипломатически туризъм с цел „хвърляне на прах в очите“.
Когато липсват реални резултати у дома, винаги остава опцията за международен декор. Само че нито OFAC, нито която и да е чужда институция може да замести доказателствата и принципите на българската правова държава. Дъвката за „Магнитски“, която Демерджиев надува, е просто балон под налягане. Той самият е наясно с това, за разлика от скандала с незаконното използване на системата PNR, чрез която МВР шефът се опита да оклевети опозиционен лидер. Именно този скандал той се опитва да прикрие с „димки“ от американското си пътуване.
Иронията е пълна, тъй като PNR е система за борба с тероризма и организираната престъпност. Бивши вътрешни министри предупредиха, че нерегламентираното използване на такъв инструмент подкопава доверието между партньорските служби. Вместо това, обществото наблюдава как система за национална сигурност се превръща в „герой“ на политически сериал. Най-комичният момент бе обяснението на Демерджиев, че той лично не бил ползвал нищо, а информацията била събрана от други – политически еквивалент на оправданието „Не аз написах домашното, само го прочетох пред класа“.
В крайна сметка, колкото повече документи излизат наяве, толкова повече кризисният пиар изглежда като опит за гасене на пожар с бензин. Въпросите се множат: кой е проверил информацията, кой е преценил, че е надеждна, и кой носи политическата отговорност? Големият парадокс е, че колкото повече институции се включват, за да обяснят една история, толкова по-абсурдна става тя. В политиката има правило: ако за една версия са нужни десет пресконференции и пътуване до OFAC, проблемът не е във фактите, а в самата версия, която се нуждае от външни подпори, за да не се срине.
Източник: standartnews.com
